Молба за предявяване на вземане на кредитор в производството по несъстоятелност

Съобразно изричната разпоредба на чл. 685, ал.2 от Търговския закон (ТЗ) молбата на кредитора за предявяване на вземането следва да съдържа посочване на основанието и размера на вземането, привилегиите и обезпеченията. Въпреки, че няма характер на искова молба, молбата за предявяване на вземане следва да съдържа подробна и изчерпателна индивидуализация на претендираното вземане. В случай, че кредиторът разполага с няколко евентуални основания за възникване на вземането, той следва да наведе същите още в молбата си по чл.685 от ТЗ. Молбата за предявяване на вземане очертава правните рамки, в които вземането се претендира в хода на универсалното осребряване в производството по несъстоятелност. Кредиторът не разполага с правната възможност да променя индивидуализиращите признаци на претендираното вземане в хода на производството по приемането му, включително и в последващ етап. Такава правна възможност следва да бъде отречена и по отношение на производството по чл. 694 от ТЗ, независимо дали се цели съдебно установяване на вземането или отричането му по иск на длъжника или друг кредитор.

Молбата за предявяване на вземане има преклудиращо действие по отношение на всички ненаведени от кредитора основания за възникване на претендираното вземане.

Тази статия не представлява правно становище или правен съвет, свързан с конкретна ситуация или субект. За правна помощ по казус, свързан с производство по несъстоятелност,  следва да бъде проведена правна консултация.