Kолективeн иск

Kолективeн иск – специфика и особености :

Предявяването на колективeн иск е рядка хипотеза, но от съществено обществено значение, както и от значение за развитието на правото.

Закона за защита по потребителите урежда способите за колективна защита срещу действия и търговски практики, които увреждат колективните интереси на потребителите. Производството за провеждане на колективен иск се урежда от Гражданския процесуален кодекс /чл.379-388 ГПК/.

Колективен иск може да бъде предявен от името на лица, увредени от едно нарушение, когато според характера на нарушението техният кръг не може да бъде определен точно, но трябва да бъде определяем /чл.379, ал.1 ГПК/.

Разбира се, на общо основание всеки увреден от нарушението разполага и с деликтен иск за вредите.

Разпоредбите на чл.379, ал.2 ГПК уреждат искът за установяване на нарушението, за преустановяване на нарушението, за поправяне на последиците от нарушението на увредения колективен, а не личен интерес или за обезщетение на вредите, причинени на този интерес. Обезщетението, което се присъжда от компетентния съд по колективен иск, не е за претърпяните индивидуални вреди от всяко лице, засегнато от нарушението, а само за отстраняване на източника, причиняващ накърняването на колективния интерес.

Делото по колективен иск е родово подсъдно на окръжния съд.

В исковата молба за предявяване на колективен иск трябва да са изложени, освен обстоятелствата, на които се основава иска, също и обстоятелствата, с оглед на които се определя кръга на увредените лица, както и начинът, по който се предлага да се разгласи предявяването на иска, като начинът се преценява от вида на нарушението, респ. от възможността същото да засегне неопределен кръг от лица само в дадено населено място или регион или в цялата страна. Разпоредбата на чл.380, ал.3 ГПК изисква да се представят доказателства за възможностите на ищеца сериозно и добросъвестно да защити увредения интерес, да понесе тежестите, свързани с водене на делото, в т.ч. и разноските. Тези обстоятелства могат да се доказват по всякакъв начин, включително и чрез представяне на доказателства и декларации за имотното състояние на лицата, подали исковата молба. Комптентният окръжен съд е длъжен служебно да провери възможността на лицето или лицата, предявили иска, да защитят увредения интерес и да понесат тежестите от водене на делото. Ако съдът намери, че никое от лицата, предявили колективен иск, респ. всички заедно не отговарят на тези условия, прекратява производството с определения, което подлежи на обжалване.

Може да се приеме, че за да се допусне делото до разглеждане, достатъчно е предпоставките на чл.381, ал.1 ГПК да са налице по отношение дори само на един от лицата, предявили иска, респ. да са налице по отношение на всички тях заедно. Възможно е един от ищците да разполага с опит и квалификация да води такъв вид дело, а друг да има необходимите средства за това- тогава делото следва да се допусне до разглеждане. Възможна е и хипотеза, при която – поотделно лицата, подали исковата молба не разполагат с достатъчно средства да понесат тежестите, свързани с воденето на делото, но всички заедно да имат достатъчно средства за това- в този случай производството също не следва да бъде прекратено.

Според чл.382, ал.1 ГПК подготовката на делото е в открито съдебно заседание, в което окръжният съд изслушва становището на страните по обстоятелствата, които определят кръга на увредените лица, както и начина за разгласяване предявяването на конкретния  колективен иск. В чл.382, ал.2, т.1 са посочени примерни начини на разгласяване факта на предявяване на иска /съобщения в медиите/. Съдът обаче разполага с възможност да избере и други начини /например поставяне на обявления в сградите или пред тях, в които ответникът извършва дейността си/, както и свободно преценява в продължение на колко време да бъдат направени съобщенията. По своя преценка съдът определя и подходящия срок след разгласяването, в който увредените лица могат да заявят, че ще участват в процеса или ще осъществят защитата си самостоятелно. Определението на съда по тези въпроси подлежи на обжалване с частна жалба.

Всяко лице, което твърди, че е увредено от съответното нарушение, има право в определения от съда срок да заяви по надлежия ред желание за участие в делото, и съдът е длъжен да го допусне при наличие на данни, че това лице принадлежи към кръга на увредените. Съдът изключва увредените лица, които в определения срок са заявили, че ще осъществят защитата си самостоятелно в отделен процес. Законът брани интересите на тези лица, защото те ще могат да се ползват от решението, с което колективният иск е уважен. Ако обаче искът е отхвърлен, изключените лица не са обвързани от силата на пресъдено нещо на решението и могат в производството по предявените от тях деликтни искове да установят извършването на деянието, неговата противоправност и вината.

В чл.385 ГПК са уредени привременните мерки за защита на увредения интерес, които може да постанови съда в хода на процеса. Тези мерки могат да бъдат наложени само по искане на ищеца, но не и по почин на съда. Окръжният съд не е обвързан от посочените мерки, а свободно преценява кои са подходящите с оглед конкретния случай. По същия начин при постановяване на решението си съдът не е обвързан от посочените от ищеца мерки за защита, а с оглед особеностите на конкретния случай и като вземе предвид становището на ответника, може да постанови други мерки, които осигуряват адекватна защита на увредения интерес.

Както определението по привременните мерки, така и съдебното решение по колективен иск във всички случаи подлежат на въззивно и на касационно обжалване независимо от наличието на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК. Това е така, защото всеки въпрос, поставен за разглеждане с един колективен иск, винаги е от значение за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК/.

В чл.386 ГПК са посочени лицата, които са обвързани от съдебното решение: нарушителя, лицето или лицата, предявили иска, както и лицата, които претендират да са увредени от установеното нарушение, които в определения от съда срок не са заявили, че желаят да осъществят защитата си в отделен процес. Ако искът е отхвърлен, решението не обвързва изключените лица. Обратната хипотеза- в случай, че искът е уважен, изключените лица се ползват от решението, тъй като не е логично общият факт на нарушението да бъде установен различно спрямо увредените лица с оглед на това, дали са участвали в производството по предявения за разглеждане колективен иск.