С Констативен нотариален акт се удостоверява (констатира) съществуването на право на собственост въз основа на писмени доказателства и свидетелски показания. Издаването на констативен нотариален акт е уредено в разпоредбата на чл. 587 ГПК, като законодателят е предвидил две възможности: нотариален акт, удостоверяващ право на собственост въз основа на писмени доказателства и нотариален акт, удостоверяващ право на собственост по давност въз основа на обстоятелствена проверка. Разпоредбата на чл.587, ал.1 ГПК урежда издаване на констативен нотариален акт, в хипотезата, когато нотариусът, след като разгледа и прецени представените писмени доказателства от страната, която се ползва от правата по него /молител в нотариалното производство/, издава акта или отказва да го издаде. Отказът подлежи на обжалване по реда на чл. 577 ГПК. Другата възможност е визирана в разпоредбата на чл.587, ал.2 ГПК и предвижда, че молителят не разполага с документи за собствеността си или те не са достатъчни, тогава нотариусът проверява дали молителят е придобил собствеността чрез давностно владение. Снабдяването с констативен нотариален акт по реда на чл.587, ал.2 ГПК има своите особености. За установяването на владението върху имота в определения от закона срок от претендиращото лице, се разпитват трима свидетели, който по възможност да бъдат съседи на имота.
Констативен нотариален акт се издава от нотариус, в чиито район се намира недвижимия имот. Производство по обстоятелствена проверка се развива пред компетентния нотариус, който следва да установи дали са налице основанията лицето /молител/ да претендира собствеността върху недвижимия имот. Подготовката на документите и спазването на изискванията и предпоставките на закона се осъществава с правната помощ на адвокат, занимаващ се с вещно право.
При извършването на обстоятелствената проверка, компетентният нотариус изследва предпоставките за правото на собственост, а именно: изтекла ли е придобивната давност в полза на молителя и имотът изключен ли е от обектите, които не могат да се придобиват по давност. В случай, че нотариусът признае на молителя правото на собственост издава констативен нотариален акт. Констативният нотариален акт подлежи на вписване в Имотния регистър към Агенция по вписванията по местонахождение на имота.
Нотариусът може да откаже издаването на констативен нотариален акт, като отказът му подлежи на обжалване пред компетентния районен съд.
Констативният нотариален акт може да бъде оспорван по съдебен ред, като правният извод на нотариуса за съществуването на правото на собственост се счита за верен до доказване на противното с влязло в сила решение.