Шофиране след употреба на наркотични вещества – правна рамка, доказване и процесуални особености

I. Наказателноправна уредба и принципът на „нулева толерантност“

Управлението на моторно превозно средство след употреба на наркотични вещества е престъпление по смисъла на чл. 343б, ал. 3 от Наказателния кодекс. Българското наказателно право възприема модел на т.нар. „нулева толерантност“, при който не се изисква достигане на определена концентрация на наркотично вещество в организма, нито доказване на конкретна степен на повлияване на водача.

За разлика от алкохола, при който законодателят е въвел количествени прагове, при наркотичните вещества всяка установена концентрация е достатъчна за ангажиране на наказателна отговорност. Не е необходимо да се доказва реална невъзможност за управление или настъпила опасност – достатъчно е наличието на вещество, включено в нормативно определения списък.

Причината за този подход се свързва с отсъствието към настоящия момент на универсално признат и обективен медицински метод, чрез който да се установи степента на повлияване и функционалната годност на водача към конкретния момент на управление.

II. Понятието „наркотично вещество“ в наказателноправен аспект

От правна гледна точка за „наркотични вещества“ се считат всички вещества, включени в списъците към Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични, приета с постановление на Министерския съвет и допълвана с последващи нормативни актове.

От това следва съществен извод: наказуемостта е обвързана не с общото медицинско понятие за наркотик, а с изричното нормативно включване на конкретното вещество в списъците. Ако дадено вещество не фигурира в тях, употребата му, респективно установяването му в организма на водача, не може да обоснове отговорност по чл. 343б, ал. 3 НК.

III. Класификация на наркотичните вещества

Съгласно действащата наредба веществата се разпределят в три основни групи:

Високорискови вещества, забранени за употреба в хуманната и ветеринарната медицина – включват амфетамини, канабис, хашиш, LSD, метамфетамини, листа от кока и други.

Високорискови вещества, разрешени за медицинска употреба – сред тях са кодеин, морфин, хидрокодон, както и бензодиазепини (вкл. диазепам).

Рискови вещества, разрешени за медицинска употреба – например алпразолам.

Практически значим е фактът, че част от тези вещества се съдържат в широко използвани лекарствени продукти. Това създава реална хипотеза водач да даде положителен резултат вследствие на прием на предписано лекарство, без да е имал намерение да употребява наркотично вещество в общоприетия смисъл.

IV. Проверка от органите на МВР – предпоставки и ред

1. Обективен елемент – управление

За да бъде ангажирана наказателна отговорност, лицето следва да е управлявало моторно превозно средство по път, отворен за обществено ползване. Самото присъствие в паркиран автомобил с изключен двигател не съставлява управление.

Следователно проверката за употреба на наркотични вещества има правно значение, когато е налице управление или обективни данни за такова.

2. Поведенчески признаци и протоколиране

Преди извършване на теста длъжностните лица попълват протокол, в който описват външни белези и поведение, пораждащи съмнение за употреба на наркотични вещества. Тези данни имат значение при последваща съдебна оценка на законосъобразността на действията.

V. Техническо средство за установяване на употреба

Проверката се извършва чрез одобрени комплекти за еднократна употреба. Процедурата включва:

-вземане на слюнчена проба;

-поставяне на пробата в контейнер;

-потапяне на тестова лента, върху която се вписват идентификационни данни;

-отчитане на резултата чрез визуализация на контролен символ.

Валидността на теста се удостоверява чрез появата на контролна индикация. Липсата на индикация срещу определено вещество означава положителен резултат за него. Пробата следва да бъде запечатана.

VI. Отказ от тест и химико-токсикологично изследване

Водачът е длъжен да съдейства за извършване на проверка. При отказ, несъгласие с резултата, невалидна проба или невъзможност за даване на такава се издава талон за химико-токсикологично изследване.

Изследването се извършва в лечебно заведение, като:

-се вземат две кръвни проби (едната контролна);

-взема се проба урина;

-съставя се медицински протокол относно състоянието на водача;

-пробите се съхраняват за определен срок (до една година).

Резултатът се оформя в експертен протокол и се изпраща на органите на досъдебното производство. Лицето има право да поиска повторен анализ за своя сметка, включително по друг метод.

VII. Процесуални нарушения и доказателствена стойност

При неспазване на изискванията на приложимата наредба и методиката за анализ е възможно експертизата да бъде счетена за негодна като доказателство. Пример за съществено нарушение е извършването само на един анализ без вторичен контролен анализ за сравнение.

Липсата на данни за спазване на методическите изисквания може да доведе до изключване на доказателството от доказателствения материал и съответно до оправдателен изход по обвинението.

Заключение

Управлението на моторно превозно средство след употреба на наркотични вещества представлява престъпление при установяване на каквато и да е концентрация на вещество, включено в нормативния списък. Законодателният модел не изисква доказване на конкретна степен на повлияване.

С оглед на строгия режим на отговорност и сложността на доказателствения процес, законосъобразността на всяко действие – от проверката на пътя до лабораторния анализ – има ключово значение за крайния изход на производството.

В случай, че Вие или ваш близък има подобен случай, то е най-добре да се обърнете към адвокат, който се занимава с наказателно право и който може да Ви консултира и представлява пред държавните органи. Тази статия не представлява правно становище или правен съвет от адв. Михаил Томов, нито е свързана с конкретна ситуация или субект. За правна помощ по казус, свързан с наказателно право, както и при каквито и да е казуси, следва да бъде проведена правна консултация с адвокат.