Пътуване на дете в чужбина и издаването на необходимите лични документи

Нормата на чл.127а ал.2 от Семейния Кодекс /СК/ предвижда, че въпросите свързани с пътуване на дете в чужбина и издаването на необходимите лични документи за това, се решават по общо съгласие на родителите, а когато последните не постигнат съгласие по ал. 1, спорът между тях се решава от районния съд по настоящия адрес на детето. Производството има характера на спорна съдебна администрация. При разрешаване на възникналия спор основен критерий за преценка винаги е интересът на детето. Налице е съдебна практика, приемаща, че разрешението за неограничено извеждане на детето от територията на страната без съгласието на единия родител не е в интерес на детето / Решение № 33 от 25.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 143/2013 г., III г. о., ГК, Решение № 116 от 16.04.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5156/2013 г., IV г. о., ГК, Решение № 234 от 30.05.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1580/2011 г., IV г. о./ В този смисъл е и т.1 на ТР №1 от 3.07.2017 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2016 г. на ОСГК.

При преценка какъв е интересът на детето пък следва да бъдат съобразени критериите, посочени в § 1, т. 5 от ДРЗЗДет., дефиниращ понятието „най-добър интерес на детето“. Там изрично е посочено, че преценка за интереса на детето се обуславя от желанията и чувствата на детето; физическите, психическите и емоционалните потребности на детето; възрастта, пола, миналото и други характеристики на детето;опасността или вредата, която е причинена на детето или има вероятност да му бъде причинена; способността на родителите да се грижат за детето; последиците, които ще настъпят за детето при промяна на обстоятелствата; други обстоятелства, имащи отношение към детето.

Съобразно т.1 на ТР №1 от 3.07.2017 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2016 г. на ОСГК, изискването за съществуването на конкретно защитен интерес на детето при пътуването му извън страната налага разрешението за това да бъде дадено за определен период от време, в определена държава или в държави, чийто кръг е определяем (напр. държавите членки на Европейския съюз) или за неограничен брой пътувания, през определен период от време, но също до определени държави. Интересът на детето при дадено разрешение от съда за неограничено като период от време и място на пътуване в чужбина, не е защитен в достатъчна степен, защото не е извършена предварителна преценка на мястото, условията и средата, при които детето ще пребивава в даден момент, за да се прецени има ли конкретен и реален риск за детето. Освен това текстът на чл. 127а, ал. 1 СК сочи, че съдът се произнася само по отделен, конкретно възникнал между родителите спор, но не може веднъж завинаги да замени съгласието на родителя и да постанови неограничено по време и територия пътуване.

Тази публикация не представлява правно становище или съвет от адвокат, свързан с конкретна ситуация или субект, както и не ангажира автора с претенция за изчерпателност по темата за заместващото съгласие за извеждане на дете в чужбина. За юридическа помощ по сходен казус следва да бъде проведена правна консултация с адвокат, занимаващ се с гражданско право и по-конкретно със семейно право.