Правата на третите лица, засегнати от принудително изпълнение

Съгласно разпоредбата на чл. 440, ал. 1 от ГПК, всяко трето лице, чието право е засегнато от изпълнението, може да предяви иск, за да установи, че имуществото, върху което е насочено изпълнението за парично вземане, не принадлежи на длъжника, т. е. в закона е предвиден способ за защита на правата на третите лица, засегнати от принудителното изпълнение. Съдебната защита е под формата на отрицателен установителен иск. За предявяването му е необходимо съществуването на правен интерес, който произтича от изричната разпоредба в закона, както е посочено и в мотивите на Тълкувателно решение № 3/10.07.2017 г. по т. д. № 3/2015 г. на ОСГТК на ВКС, а именно: искът е допустим и е налице правен интерес за предявяването му, когато по започнало принудително изпълнение за парично задължение на длъжника са предприети изпълнителни действия върху дадена вещ, които засягат права на третото лице и то отрича правата на длъжника върху вещта, предмет на изпълнението. Правата на третото лице върху вещта, предмет на изпълнението, не са предмет на иска по чл. 440, ал. 1 ГПК, а само обуславят правния интерес за предявяването му.

Съобразно приетото в Тълкувателно решение № 3/10.07.2017 г. по т. д. № 3/2015 г. на ОСГТК на ВКС, искът по чл. 440, ал. 1 от ГПК е допустим и в случаите, когато третото лице се намира във владение на вещта, върху която е насочено принудително изпълнение и може да упражни правото си на обжалване по чл. 435, ал. 4 от ГПК, с изключение на случаите, когато това право е упражнено и жалбата е уважена.

Тази статия не представлява правно становище или съвет, свързан с конкретна ситуация или субект, както и не ангажира автора с претенция за изчерпателност по темата за изпълнителните дела и правата на лица, засегнати от принудително изпълнение. За юридическа помощ по сходен казус следва да бъде проведена правна консултация с адвокат, занимаващ се с гражданско право и по-специално със съдебно изпълнение.