Фалшиви инвестиционни платформи и криптоизмами: проверки и действия при загуба
Фалшиви инвестиционни сайтове и приложения могат да представят невярна информация за услуги с финансови инструменти или криптоактиви. Професионалният сайт, клиентският профил, показаната печалба или телефонният „консултант“ сами по себе си не доказват, че доставчикът има право да предлага услугата или че средствата са инвестирани. Комисията за финансов надзор (КФН) публикува официални предупреждения за измамни схеми и лица, които се представят за лицензирани дружества.
Как да проверите доставчика
При услуги с финансови инструменти, например акции, проверете точното юридическо наименование и данните на посредника в официалните регистри на КФН и, когато е приложимо, в регистрите на компетентните органи в ЕС. Сравнете домейна, имейла и телефонните номера с официалните данни; измамници могат да имитират реално дружество. Предупредителният списък на КФН е полезен, но липсата на дружество в него не доказва, че то е лицензирано или надеждно.
Услугите с криптоактиви се регулират отделно. Регламент (ЕС) 2023/1114 (MiCA) предвижда разрешителен режим за доставчиците на услуги с криптоактиви. Преходният период в България приключи на 1 юли 2026 г. Към 15 ноември 2026 г. проверявайте в официалните регистри на КФН и ESMA дали доставчикът има необходимото разрешение или право да предоставя услугата в България по приложимия режим на ЕС. Старо вписване като доставчик на услуги с виртуални валути не е равнозначно на разрешение по MiCA. Наличието на разрешение не гарантира печалба и не премахва инвестиционния риск.
Предупредителни признаци
Бъдете внимателни при обещания за гарантирана или необичайно висока доходност, натиск да преведете пари незабавно, фалшиви препоръки от публични личности, адрес на сайт, който имитира легитимен посредник, и искане за дистанционен достъп до телефона или компютъра ви. Не предоставяйте пароли, кодове за еднократна употреба, данни за банкиране или частни ключове за криптоактиви. Изтегляйте приложения само от официалните магазини и проверявайте името на разработчика, но имайте предвид, че това само по себе си не доказва надеждност.
Какво да направите при съмнение за измама
• Незабавно се свържете с банката, издателя на картата или платежния оператор и попитайте дали плащането може да бъде спряно или оспорено. Възможността зависи от начина и момента на плащане и не е гарантирана.
• Запазете договори, извлечения, платежни документи, имейли, съобщения, телефонни номера, адреси на сайтове, екранни снимки и данни за получателя. При криптоактиви запишете адресите на портфейлите и идентификаторите на трансакциите. Не изтривайте кореспонденцията.
• Подайте сигнал до полицията или прокуратурата; при данни за киберпрестъпление може да се обърнете и към дирекция „Киберпрестъпност“ на ГДБОП. За нелицензирана инвестиционна услуга или услуга с криптоактиви може да уведомите КФН. Приложете доказателствата; компетентните органи преценяват правомощията и следващите действия.
• Не изпращайте допълнителни суми за „освобождаване“ на печалба и не плащайте предварителна такса на непроверени лица, обещаващи да върнат средствата.
Възможна правна защита
В зависимост от конкретните факти и доказателства поведението може да се преценява по чл. 209 от Наказателния кодекс (измама) или, ако са налице специфичните законови признаци за компютърна измама, по чл. 212а НК. Използването на интернет или криптовалута само по себе си не доказва извършването на престъпление; правната квалификация се определя от компетентните органи въз основа на доказателствата.
В зависимост от отношенията и доказателствата може да се обсъди иск за обезщетение по чл. 45 и сл. от Закона за задълженията и договорите или друг приложим иск. Изходът зависи от установяването на отговорното лице, доказването на противоправно поведение, вреда и причинна връзка, както и от възможността съдебният акт да бъде изпълнен. Давността, компетентният съд и обезпечителните мерки изискват индивидуална преценка. В трансгранични разследвания Европол и Евроюст могат да подпомагат националните органи в рамките на правомощията си; сигналът следва да се подаде до компетентните национални органи. Възстановяването на средства не е гарантирано.
Официални източници:
КФН — измамни схеми: https://www.fsc.bg/invest-safely/izmamni-shemi/
КФН — предупреждения към инвеститорите: https://www.fsc.bg/invest-safely/preduprezhdenia/
КФН — криптоактиви и MiCA: https://www.fsc.bg/invest-safely/kriptoaktivi/
КФН — MiCA: https://www.fsc.bg/invest-safely/mica/
Наказателен кодекс: https://justice.government.bg/home/normdoc/1589654529
Закон за задълженията и договорите: https://justice.government.bg/home/normdoc/2121934337
Регламент (ЕС) 2023/1114 (MiCA): https://eur-lex.europa.eu/eli/reg/2023/1114/2024-01-09?locale=bg
МВР — онлайн измами: https://www.mvr.bg/gdnp/превенция/информация-за-пострадали-от-престъпления/измами/онлайн-измами
Тази статия има информационен характер и не представлява правно становище или правен съвет от адвокат Михаил Томов. Тя не се отнася до конкретен случай или лице. Действията и сроковете по конкретен казус изискват индивидуален анализ на фактите и документите.
За правна консултация относно киберпрестъпленията, електронните доказателства и защитата на пострадали и обвиняеми можете да се свържете с адвокатска кантора „Томови“.



