Непознаването на закона не е извинение.
(Латинска сентенция)

Какво е арбитражно дело и защо е проблем?

Арбитражът е извънсъдебен способ за решаване на спорове. Той е уреден в Закона за международния търговски арбитраж (ЗМТА). В основата си арбитражът представлява съдебно производство, водено не от държавен съд, а от избрани арбитри (частни съдии).

Кога е допустим арбитраж?

Съгласно чл. 19, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) страните могат да уговорят техните имуществени спорове да се решават от арбитраж, вместо от държавен съд. Това е напълно законно и често се използва между търговци (например при международни сделки).

Но по отношение на потребителски спорове (например договори за кредити, мобилни услуги, комунални услуги) арбитражът е изрично забранен.

Как се злоупотребяваше с арбитража?

Преди 2017 г. много фирми за бързи кредити и колекторски компании включваха в договорите си клауза, че споровете ще се решават от „арбитражен съд“ (обикновено близък до кредитора).

  • Така длъжникът не получаваше реална възможност за защита.

  • Арбитражният съд издаваше „решение“, което се приравняваше на съдебно решение и можеше да се изпълнява директно чрез ЧСИ.

  • Хиляди потребители бяха изправени пред запори и възбрани, без да са имали шанс да оспорят задълженията си.

Промени в закона – защита на потребителите

С измененията в ГПК от 2017 г. (ДВ, бр. 8/2017 г.) законодателят сложи край на тази практика:

  • Арбитражът вече няма право да разглежда спорове по потребителски договори.

  • Арбитражните решения в такива случаи са нищожни и не пораждат правни последици.

  • Ако все пак ЧСИ започне изпълнително дело въз основа на такова решение, длъжникът може да подаде жалба по чл. 435 ГПК и изпълнителното дело ще бъде прекратено.

Какво да правим, ако получим арбитражно решение?

  1. Проверете датата – ако е след 2017 г. и е по потребителски спор, решението е недействително.

  2. Подайте възражение – ако колектор или ЧСИ се позовава на такова решение.

  3. Сезирайте компетентните органи:

    • Комисия за защита на потребителите (КЗП),

    • Прокуратурата, ако има злоупотреба.

Практика на ВКС

Върховният касационен съд последователно приема, че арбитражни клаузи в потребителски договори са недействителни, а решенията – нищожни. Това важи дори ако длъжникът първоначално е подписал договора с такава клауза.

Заключение

Арбитражът е легитимен способ за решаване на спорове между търговци, но е забранен в потребителските отношения. Ако получите арбитражно решение по кредит, заем или услуга, то е нищожно. Не се поддавайте на натиск – имате право да оспорите и да поискате прекратяване на всяко започнало изпълнително дело.

Ако се сблъскате с подобен казус, обърнете се към адвокат, специализиран в потребителско и облигационно право.