Правната доктрина и практика, базирани на разпоредбите на чл.203, ал.2 от Кодекса на труда /КТ/ и чл.207, ал.1, т.2 КТ, ограничават четири самостоятелни хипотези на пълна имуществена отговорност на служителя: 1/ умишлено причинени вреди, при и по повод изпълнение на трудовите задължения; 2/ причинени вреди, в резултат на такова противоправно поведение на служителя, което е съставомерно по НК; 3/причинени вреди от действия, които не са свързани с изпълнение на трудовите задължения; 4/ вреди от събития, вината и причините за които не са ясни, но които щети са под формата на липси (неустановени по произход и основание намаляване и недостиг на материални активи на работодателя), като задължено лице е отчетник.
Всяка от тези хипотези е различна и самостоятелна от другите, поради което те не следва да се кумулират.
По съставомерността на отговорността по чл.203, ал.2, пр.1 КТ има трайна съдебна практика за това, че тя подлежи на доказване от работодателя, като няма презюмиран от закона елемент от състава. За това деянието, противоправността, вредата и умисълът подлежат на пълно и главно доказване от работодателя (така Решение№9/31.01.2018г. по гр. дело №1504/2017г.наВКС; Решение №14/6.03.2018г. по гр. д. №2401/2017г. на ВКС и други). Деяние, по смисъла на тази хипотеза, съставлява конкретно извършено от служителя поведение, което има вредоносен за работодателя резултат. Деянието е умишлено, когато деецът е съзнавал общественоопасния му характер и е предвиждал общественоопасните му последици, като е искал или допускал настъпването на тези последици, а това се определя от обективните обстоятелства и данни по делото.
За завеждането и защитата на искове за пълна имуществена отговорност на служителя или работодателя е необходима правно съдействие на адвокат. Тази статия не представлява правно становище или правен съвет, свързан с конкретна ситуация или субект. В случай на нужда от консултация, касаеща имуществена отговорност на служител, то можете да се свържете с адвокатска кантора, занимаваща се с трудово право.