Разликата между обикновено държане на наркотично вещество и държане с цел разпространение е съществена. При второто обвинението е по-тежко, защото законът приема, че веществото е държано с намерение да достигне до други лица. Наличието на наркотик обаче не доказва автоматично такава цел.
Държането означава упражняване на фактическа власт върху наркотичното вещество. За състава по чл. 354а, ал. 1 от Наказателния кодекс трябва да бъде доказан и допълнителен субективен признак – цел веществото да бъде разпространено.
Не е необходимо да е осъществена конкретна продажба. Престъплението може да бъде довършено още с държането, ако към този момент целта за разпространение е съществувала. Именно тази цел трябва да се установи с надеждни доказателства, а не с предположение.
Разпространението не се изчерпва с продажба срещу пари. То може да включва даване, предаване, размяна или предоставяне на наркотично вещество на друго лице. Безвъзмездното предоставяне също може да представлява разпространение.
В практиката на ВКС държането с цел разпространение и последващото разпространение могат да бъдат разглеждани като различни форми на едно престъпление по чл. 354а, ал. 1 НК, когато са част от една и съща престъпна дейност. Това е отразено и в бюлетина на ВКС за 2019 г.
Тъй като целта е вътрешно психическо отношение, тя обичайно се извежда от външни факти. Анализират се всички доказателства в тяхната взаимна връзка. Най-често се обсъждат:
Нито един от тези белези не е задължително достатъчен сам по себе си. Изводът трябва да бъде резултат от цялостна оценка на доказателствената съвкупност.
По-голямото количество може да бъде сериозна индиция, особено ако многократно надхвърля обичайното за лична употреба. В закона обаче няма фиксирана граница, над която автоматично се приема цел разпространение.
Трябва да се отчитат видът на веществото, концентрацията на активния компонент, начинът на употреба, данните за зависимост и периодът, за който количеството би могло да бъде предназначено. Количеството има различно значение при различните вещества и конкретни обстоятелства.
Множество еднакви разфасовки често се посочват като белег за подготовка за разпространение. Но начинът на опаковане трябва да се разглежда заедно с количеството, намерените предмети и комуникациите. Самото наличие на няколко опаковки не доказва неизбежно продажба.
Важно е да се провери къде точно са намерени отделните обекти, кой е имал достъп до мястото и има ли дактилоскопни, биологични или други следи, свързващи конкретното лице с тях.
Данните от телефон могат да имат ключово значение, но трябва да бъдат събрани по законосъобразен процесуален ред. Необходимо е да се установи кой действително е ползвал устройството и конкретния профил, какъв е контекстът на разговорите и дали използваните думи имат еднозначно значение.
Откъслечни съобщения, жаргонни изрази или контакти с определени лица не трябва да се тълкуват извън контекста. Защитата следва да провери целостта на извлечените данни, начина на копиране и изследване и дали са представени всички относими разговори, включително тези в полза на обвиняемия.
Електронна везна, опаковки или значителна сума в брой могат да подкрепят обвинението, но трябва да се докаже връзката им с наркотичното вещество. Проверяват се следи по предметите, местонахождението им, законният произход на парите и дали вещите имат друго разумно предназначение.
Не е достатъчно даден предмет да е намерен в общо обитавано жилище. Трябва да се установи кой го е държал и използвал и как той се свързва с твърдяната престъпна дейност.
Свидетелските показания подлежат на проверка за последователност, конкретност и съответствие с обективните доказателства. Особено внимание изискват преразкази на неформални разговори, проведени без процесуални гаранции. Осъдителната присъда не може да се основава на предположения.
Когато се твърди конкретна продажба или предаване, трябва да се изяснят лицето, мястото, времето, веществото и останалите факти. Анонимни или косвени данни могат да насочат разследването, но не заместват доказването по надлежния ред.
Физико-химичната експертиза установява вида, нетното тегло и активния компонент на веществото. Тя не може сама да докаже целта за разпространение, но резултатите ѝ са част от общата оценка.
Трябва да се провери проследимостта на веществото от изземването до лабораторията, целостта на опаковките, използваната методика и съответствието между протоколите и изследваните обекти.
За придобиване или държане с цел разпространение на високорискови наркотични вещества без надлежно разрешително чл. 354а, ал. 1 НК предвижда лишаване от свобода от две до осем години и глоба от пет хиляди до двадесет хиляди лева. При квалифицирани случаи – например големи размери, опасен рецидив или участие в организирана престъпна група – отговорността е по-тежка.
Правната квалификация влияе не само върху размера на наказанието, но и върху компетентния съд, мерките за процесуална принуда и възможностите за приключване на делото.
Целта за разпространение не се предполага само от факта, че е намерен наркотик. Тя трябва да бъде доказана чрез съвкупност от законосъобразно събрани и взаимно подкрепящи се доказателства. Разликата между държане за лична употреба и държане с цел разпространение може да промени изцяло правната квалификация и очакваното наказание.
За общите правила относно личната употреба и маловажния случай вижте статията „Държане на наркотични вещества – наказание, маловажен случай и защита“.
Информацията е обща и не представлява правен съвет за конкретен случай.
Ако имате нужда от консултация, свързана с подобен казус, можете да потърсите контакт с адвокат, практикуващ наказателно право, като адв. Михаил Томов от Варненската адвокатска колегия.
Свързани теми: Задържане при дело за наркотици – права и първи действия и Полеви тест и химическа експертиза при наркотици.