Обвинението за държане на наркотични вещества често възниква след личен обиск, претърсване на автомобил или жилище. Дори малко количество, предназначено за лична употреба, може да доведе до наказателно производство. Българското законодателство не предвижда общо изключение от наказателна отговорност само защото веществото е за лична употреба.
Държане е упражняването на фактическа власт върху веществото. Не е необходимо то да се намира в ръката или дрехите на лицето. Може да бъде открито в чанта, автомобил, жилище, шкаф или друго място, ако доказателствата сочат, че обвиняемият е знаел за него и е могъл да се разпорежда с него.
Самото присъствие в помещение или автомобил, в който е намерено наркотично вещество, не доказва автоматично държане. Трябва да се установят знание, фактическа власт и връзка между конкретното лице и намерения предмет.
Основната разпоредба е чл. 354а от Наказателния кодекс. При държане на високорискови наркотични вещества без надлежно разрешително и без цел разпространение законът предвижда лишаване от свобода от една до шест години и глоба от две хиляди до десет хиляди лева. За рисковите вещества санкцията е по-лека.
Наказанието по конкретното дело зависи от правната квалификация, вида и количеството на веществото, чистотата, стойността, съдебното минало, поведението на лицето и останалите смекчаващи или отегчаващи обстоятелства.
Не. Твърдението, че наркотичното вещество е било предназначено за лична употреба, може да има значение за разграничаването от държане с цел разпространение и за преценката дали случаят е маловажен, но не изключва само по себе си престъплението.
Няма законово определено количество, под което държането автоматично е разрешено или ненаказуемо. Всеки случай се оценява според всички доказателства, а не само според теглото на веществото.
Целта за разпространение подлежи на доказване. Съдът и разследващите органи могат да анализират:
Нито един от тези белези не трябва да се разглежда изолирано. По-голямото количество може да е важна индиция, но не замества доказването на специалната цел за разпространение. Обратно, малкото количество не изключва такава цел, ако останалите доказателства я установяват.
При маловажен случай по чл. 354а, ал. 5 НК наказанието е глоба до хиляда лева. Преценката не се прави само въз основа на ниската стойност или малкото количество. Съгласно практиката на Върховния касационен съд се оценяват в съвкупност видът и количеството на веществото, съдържанието на активния компонент, начинът на държане, целта, поведението и личността на дееца, предходните прояви и всички други обстоятелства, свързани с обществената опасност.
Например разпределянето в множество отделни дози, укриването по конспиративен начин или предходни осъждания могат да обосноват извод, че случаят не е маловажен, дори общото количество да не е голямо. Това е подчертано и в публикуваната практика на ВКС.
Не. Маловажният случай е по-леко наказуем състав на престъпление. Малозначителността по чл. 9, ал. 2 НК означава, че деянието изобщо не е престъпно, защото не е общественоопасно или обществената му опасност е явно незначителна.
Изискванията за малозначителност са по-строги. Обстоятелството, че количеството е малко и веществото е за лична употреба, не води автоматично до приложение на чл. 9, ал. 2 НК.
Намереното вещество трябва да бъде иззето, описано и запечатано по процесуалния ред. Видът и съдържанието на активния компонент се установяват с физико-химична експертиза. От значение са нетното тегло на всяко вещество, неговият процентен състав и правилното проследяване на обекта от изземването до лабораторното изследване.
Протоколите, снимките, опаковките, подписите и номерата на пликовете трябва да позволяват да се провери дали изследваният материал е същият, който е бил иззет. Неясноти или противоречия могат да имат значение за достоверността на доказателствата.
Лицето има право да знае основанието за предприетото действие, да получи препис от съответния протокол, да направи възражения и да поиска те да бъдат вписани. Не следва да подписва протокол с неверни или непълни констатации без да отбележи възраженията си.
При привличане като обвиняем лицето има право на адвокат, право да се запознае с обвинението и право да откаже да дава обяснения. Мълчанието не може да се тълкува като признание за вина. Ранната консултация е важна, защото първоначалните обяснения и процесуални действия могат да повлияят върху цялото производство.
Делата за държане на наркотични вещества изискват внимателен анализ на начина на откриване и изземване, експертизата, фактическата власт върху веществото и доказателствата за неговото предназначение. Малкото количество е важно, но не решава автоматично въпроса за отговорността или правната квалификация.
Ако наркотичното вещество е установено при проверка на водач, вижте и статията ни „Шофиране след употреба на наркотични вещества“.
Информацията е обща и не представлява правен съвет за конкретен случай.
Ако имате нужда от консултация, свързана с подобен казус, можете да потърсите контакт с адвокат, практикуващ наказателно право, като адв. Михаил Томов от Варненската адвокатска колегия.
Свързани теми: Задържане при дело за наркотици – права и първи действия и Полеви тест и химическа експертиза при наркотици.