Декларация за действителен собственик

Кои са лицата, задължени да представят декларация за действителните собственици на представляваното от тях юридическо лице   

Разпоредбата на чл. 38 от Правилник за прилагане на Закона за мерките срещу изпирането на пари /ППЗМИП/ е ясна и недвусмислено определя кои са лицата, задължени да представят декларация по Приложение № 3 към Правилника, за това кои са действителните собственици на представляваното от тях юридическо лице. Това са законните/органните представители на съответното юридическо лице, които разполагат с правото техните изявления, като физически лица, да бъдат счетени във външните отношения за волеизявления на юридическото лице.

Както Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел /ЗТРРЮЛНЦ/, така и специалният закон – ЗМИП, са изключили адвокатите от кръга лица, дължащи декларации за различни обстоятелства от името на представляваното юридическо лице, предвидени като предпоставка за съответно вписване или обявяване в ТР. Във всички случаи, при които законът предвижда задължение за деклариране на факти и обстоятелства, под страх от наказателна отговорност при невярно деклариране, изискването е за изпълнение на задължението лично от декларатора, респективно от негов законен представител, без възможност за делегиране на права.

Адвокатът – пълномощник може да е заявител, но не е носител на правото, респективно задължението за деклариране на факти и обстоятелства, отнасящи се до лицето, което представлява пред ТР. В качеството на лице, наето по договор за правна помощ за изготвяне на необходимите документи и представянето им в ТР, което обичайно не би следвало пряко да е запознато с обстоятелствата, чието деклариране се изисква, пълномощникът логично не може да бъде ангажиран от закона с правото/задължението да прави удостоверителни изявления относно истинността на съобщените му от клиента обстоятелства. Същите са относими за това кои са действителните собственици на дадено юридическо лице и съответно, адвоката не следва да носи наказателна отговорност за невярно деклариране. Неговите декларативни изявления нямат правна стойност, тъй като единствено лицата, на които е предоставена органна представителна власт от действителните собственици на чуждестранно юридическо лице, регистрирано под форма на доверителна собственост, имат пряка информация за тези обстоятелства. В качеството на заявител по чл. 15, ал. 1 т. 3 от ЗТР пълномощникът – адвокат е длъжен да осигури надлежно попълнена декларация по чл. 38 от ППЗМИП от носителя на задължението – органният представител на юридическото лице, която да приложи към заявлението.

Тази статия не представлява правно становище или правен съвет, свързан с конкретна ситуация или субект. За правна помощ по казус следва да бъде проведена консултация с адвокат.