Давност при публични вземания. Служебно отписване на вземания.

При публично задължение проверката за давност започва с вида на вземането, падежа му и действията по установяване и събиране. Само възрастта на дълга не е достатъчна, за да се прецени дали може да бъде събран принудително.

Петгодишна давност

По чл. 171, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) общият давностен срок за публичните вземания е пет години, освен ако закон предвижда по-кратък. Той се брои от 1 януари на годината, следваща годината, през която задължението е трябвало да бъде платено.

Давността може да спира или да се прекъсва при условията на чл. 172 ДОПК. При спиране срокът не тече за съответния период, а при прекъсване започва нов срок. Затова се преглеждат актът за установяване, обжалването му, обезпечителните мерки и конкретните действия по принудително изпълнение. При позоваване на петгодишната давност може да се подаде възражение до компетентния орган.

Десетгодишна давност и изключения

Член 171, ал. 2 ДОПК предвижда десетгодишен срок със същия начален момент, независимо от спирането или прекъсването на давността. Законът обаче изрично изключва случаите, когато:

1. задължението е отсрочено или разсрочено;
2. вземането е предявено в производство по несъстоятелност;
3. е образувано наказателно производство, от изхода на което зависи установяването или събирането на публичното задължение;
4. изпълнението е спряно по искане на длъжника;
5. е подадена жалба за разрешаване на спор по глава шестнадесета, раздел IIа ДОПК — процедурата за данъчни спорове между държави членки на ЕС във връзка със спогодби за избягване на двойното данъчно облагане или сходни международни договори.

Следователно десетгодишната давност не може да се прилага безусловно към всяко публично вземане. Особено при несъстоятелност трябва да се проверят приложимата редакция на закона и моментът на настъпване на съответните факти. Не е достатъчно общо позоваване на предимство на ДОПК спрямо чл. 685а ТЗ.

Кога вземането се отписва служебно?

По чл. 173, ал. 2 ДОПК вземанията се отписват служебно с изтичането на срока по чл. 171, ал. 2, когато са налице предпоставките за прилагането му. При тази хипотеза не е необходимо заявление, за да възникне задължението на органа за служебно отписване.

Изтеклата давност прегражда принудителното събиране, но доброволно платеното след нея не подлежи на връщане по чл. 174 ДОПК, включително когато задължението е било отписано. Затова преди плащане е разумно да се направи преглед на конкретното задължение.

Какви документи са необходими?

Подгответе справка за задълженията, актовете за установяване, съобщенията и доказателствата за връчване, документите по изпълнителното дело и данните за отсрочване, разсрочване или несъстоятелност. При стари задължения се проверява и приложимата във времето правна уредба.

За преценка на давността и подходящата защита можете да се обърнете към адвокатска кантора „Томови“.

Официална информация: НАП — давност на публичните вземания. Относими разпоредби: чл. 171–174 ДОПК.