Вещно укривателство по чл. 215 НК – покупка и продажба на откраднати вещи

Покупката, държането или продажбата на вещ, придобита чрез престъпление, може да доведе до наказателна отговорност дори когато лицето не е участвало в първоначалната кражба. Вещното укривателство е самостоятелно престъпление, при което решаващи са произходът на вещта, целта за имотна облага и знанието или предположението на лицето за престъпния ѝ произход.

Какво представлява вещното укривателство?

Съгласно чл. 215, ал. 1 от Наказателния кодекс вещно укривателство може да е налице, когато някой с цел да набави за себе си или за друго лице имотна облага укрие, придобие или помогне да бъдат отчуждени чужди движими вещи, за които знае или предполага, че са придобити от друг чрез престъпление или друго общественоопасно деяние.

Не е необходимо вещта непременно да е открадната. Предходното деяние може да бъде и обсебване, измама или друго общественоопасно деяние, чрез което вещта е придобита. Необходимо е обаче тя да е получена от друго лице — извършителят на вещното укривателство не може да укрива като отделно престъпление вещта, която сам е придобил чрез извършената от него кражба.

Кои действия могат да бъдат наказуеми?

Законът обхваща различни форми на поведение:

укриване — поставяне или съхраняване на вещта по начин, който затруднява откриването ѝ;
придобиване — получаване на собственост или фактическа власт чрез покупка, замяна, дарение или друга сделка;
съдействие за отчуждаване — помощ при продажба, замяна, прехвърляне или намиране на купувач.

Конкретната форма зависи от фактическите действия. Дори краткотрайното посредничество при продажба може да има значение, ако са изпълнени всички останали признаци на престъплението.

Достатъчна ли е покупката на необичайно ниска цена?

Ниската цена сама по себе си не доказва вещно укривателство. Тя може обаче да бъде важна косвена улика наред с липсата на документи, заличени номера, противоречиви обяснения за произхода, тайно предаване, плащане без следа или продажба при нетипични условия.

Съдът оценява всички обстоятелства в тяхната съвкупност. Важен е въпросът дали лицето е знаело или поне е предполагало престъпния произход на вещта, а не дали впоследствие се е оказало, че продавачът е ненадежден.

Какво означава „знае или предполага“?

Знанието е налице, когато лицето е било наясно, че вещта е придобита чрез престъпление или друго общественоопасно деяние. Законът обхваща и случаите, при които конкретните обстоятелства дават основание лицето да предполага такъв произход и въпреки това то действа с цел имотна облага.

Не е задължително купувачът да знае точния извършител, мястото и времето на първоначалното престъпление или точната му правна квалификация. От друга страна, обикновената небрежност или липсата на достатъчно внимание не следва автоматично да се приравняват на изискуемото субективно отношение.

Необходима е цел за имотна облага

Съставът изисква цел да бъде набавена имотна облага за извършителя или за друго лице. Облагата може да се изразява в придобиване на ценна вещ на ниска цена, получаване на възнаграждение за посредничество, реализиране на печалба при препродажба или спестяване на разход.

Когато такава цел липсва, следва внимателно да се провери дали са осъществени всички признаци на чл. 215 НК или е възможна друга правна оценка.

Каква е разликата с помагачеството при кражба?

Разграничението зависи основно от предварителната уговорка и момента на оказаната помощ. Ако още преди или по време на кражбата е обещано вещите да бъдат укрити или продадени, това обещание може да улесни извършването и да представлява помагачество.

Когато решението за придобиване, укриване или съдействие при продажба възникне едва след приключване на първоначалното престъпление и не е било предварително уговорено, може да се обсъжда вещно укривателство. Повече за разграничението можете да прочетете в статията „Съучастие при кражба“.

Какво е наказанието?

За основния състав по чл. 215, ал. 1 НК е предвидено лишаване от свобода от една до шест години, но наказанието не може да бъде по-тежко от предвиденото за престъплението, чрез което вещта е придобита.

По-тежкият състав по чл. 215, ал. 2 НК предвижда лишаване от свобода от три до десет години и глоба от 5000 до 10 000 лева, когато укривателството е в големи размери, отнася се до вещи под специален режим, извършва се по занаят, повторно или при опасен рецидив.

При определени по-леки случаи и при възстановяване или заместване на предмета могат да се обсъждат специалните предпоставки на чл. 218б НК. Това не се прилага автоматично и изисква проверка на всички законови условия.

Как се доказва престъпният произход и знанието?

В производството могат да бъдат проверявани договори, обяви, кореспонденция, плащания, серийни номера, експертизи, данни от телефони и платформи, показания на свидетели, записи от камери и поведението на страните при сделката.

От значение могат да бъдат и липсата на обичайни документи, бързата препродажба, промяната на идентификационни белези и несъответствието между пазарната и договорената цена. Всяка косвена улика трябва да бъде оценена заедно с останалите доказателства.

Какво може да направи добросъвестният купувач?

При покупка на употребявана вещ е разумно да се пазят обявата, кореспонденцията, документът за плащане и данните на продавача, както и да се проверят наличните документи и идентификационни номера. Тези действия не дават абсолютна гаранция, но могат да бъдат важни при изясняване на добросъвестността и действителните обстоятелства по сделката.

Ако след покупката възникнат конкретни данни, че вещта е предмет на престъпление, последващото поведение също има значение. Не следва вещта да бъде укривана, преработвана или препродавана с цел да се заличи произходът ѝ.

Какво трябва да бъде проверено?

чрез какво деяние е придобита вещта и от кого;
как обвиняемият е получил или отчуждил вещта;
имало ли е цел за имотна облага;
кои факти доказват знание или предположение за престъпния произход;
имало ли е предварителна уговорка с извършителя на кражбата;
как са установени стойността и идентичността на вещта;
налице ли е основен или квалифициран състав.

За първоначалното престъпление можете да прочетете статията „Кражба по чл. 194 НК“.

Свързани статии

Публикацията има информационен характер и не представлява правен съвет по конкретен казус.

Ако имате нужда от консултация по подобен казус, можете да се свържете с адвокат Михаил Томов от Варненската адвокатска колегия.