При откриване на прахообразно вещество, растителна маса, таблетки или друг материал полицейските органи често извършват полеви тест. Положителната реакция може да стане основание за последващи действия, но сама по себе си не изчерпва доказването на вида, количеството и характеристиките на веществото.
Полевият тест е ориентировъчен способ за първоначална проверка на намереното вещество. Обикновено малка част от материала се поставя в тестова среда, която реагира с определено оцветяване. Резултатът насочва органите към предполагаема група вещества и подпомага решението какви действия да бъдат предприети незабавно.
Тестът се извършва извън лаборатория, често на мястото на проверката или претърсването. Поради ориентировъчния му характер резултатът трябва да бъде разглеждан заедно с протокола за изземване, експертизата и останалите доказателства.
Полевият тест не замества назначената по наказателното производство физико-химична експертиза. Когато са необходими специални научни знания, чл. 144 от Наказателно-процесуалния кодекс предвижда назначаване на експертиза. Именно лабораторното изследване има задачата да установи какво представлява иззетият материал според поставените от разследващия орган въпроси.
Доказателствената оценка винаги се прави по конкретното дело и въз основа на всички материали. Значение имат не само предварителната реакция, а и начинът на намиране и изземване, идентичността на изследвания обект, заключението на вещото лице и връзката му с обвиняемия.
В зависимост от възложената задача експертът може да изследва:
Конкретният обхват на заключението зависи от акта за назначаване на експертизата, предоставените материали и поставените въпроси.
Преди лабораторното изследване намереният материал трябва да бъде описан и иззет по надлежния ред. В протокола обичайно се отразяват мястото на намиране, видът на опаковката, заявеното количество, извършеният тест и начинът на запечатване. Следва да може да се проследи дали обектът, изпратен в лабораторията, е същият, който е бил намерен и иззет.
Разминавания в номерата на опаковките, липса на подписи, нарушена цялост на печатите или неяснота относно вземането на представителни проби не водят автоматично до един и същ правен резултат. Те обаче трябва да бъдат проверени, защото могат да имат значение за достоверността и доказателствената стойност на изследването.
Видът, количеството и стойността на веществото имат значение за правната оценка, но не трябва да бъдат разглеждани изолирано. При преценка дали случаят е маловажен се обсъжда съвкупността от обстоятелствата. При твърдение за цел разпространение се изследват и начинът на разпределяне, опаковките, комуникациите, намерените предмети и други доказателства.
По тези въпроси вижте „Държане на наркотични вещества – наказание, маловажен случай и защита“ и „Държане с цел разпространение – как се доказва целта“.
Заключението на експерта не отстранява евентуални нарушения при намирането и изземването на веществото. Затова експертизата се разглежда заедно с документите за съответното процесуално действие. Полезни са и статиите „Претърсване, изземване и личен обиск при дела за наркотици“ и „Задържане при дело за наркотици – права и първи действия“.
Полевият тест е начална ориентировъчна проверка, докато химическата експертиза използва специални знания за изследване на веществото. За правилната оценка са важни както научното заключение, така и целият път на обекта – от намирането и описването му до запечатването, съхранението и предаването в лабораторията.
Статията има общ информационен характер и не представлява правен съвет по конкретен случай.
Ако имате нужда от консултация по дело, свързано с наркотични вещества, можете да се свържете с адв. Михаил Томов от Варненската адвокатска колегия.