Отказът от проверка за алкохол или наркотични вещества не оставя водача без последици. В зависимост от конкретния случай той може да представлява административно нарушение или престъпление. Решаващи са дали водачът е участвал в пътнотранспортно произшествие, дали вече е бил наказван за отказ и как точно са проведени и документирани проверката и медицинското изследване.
Законът обхваща няколко различни поведения:
Не е достатъчно в документа само формално да бъде записана думата „отказ“. Трябва да се установи каква конкретна проверка е била предложена, разяснено ли е какво се изисква от водача, издаден и връчен ли е талон и имал ли е той реална възможност да изпълни предписанието.
Когато водачът не е участвал в пътнотранспортно произшествие и не са налице предпоставките за престъпление, отказът по правило се санкционира по чл. 174, ал. 3 от Закона за движението по пътищата.
Предвидените санкции са:
Това са фиксирани санкции, а не диапазон, в който наказващият орган свободно избира размера. Наред с тях могат да бъдат приложени принудителни административни мерки – временно отнемане на книжката до решаване на въпроса за отговорността и, при предвидените в закона условия, мярка спрямо регистрацията на автомобила.
С Тълкувателно решение № 13 от 20 декември 2021 г. Върховният административен съд приема, че отказът от проверка за алкохол и отказът от проверка за наркотични вещества са две самостоятелни административни нарушения. Когато са надлежно установени два отделни отказа, могат да бъдат наложени отделни санкции за всеки от тях.
Отделен е въпросът за отказа от първоначалния тест и последващото неизпълнение на талона за изследване. Точната правна квалификация зависи от описанието на поведението в акта и наказателното постановление и от приложимата съдебна практика.
Чл. 343б, ал. 6 от Наказателния кодекс предвижда наказателна отговорност за водач, който откаже надлежна проверка или не изпълни предписание за изследване, след като вече е бил наказван по административен ред за някое от тези деяния.
Предвиденото наказание е лишаване от свобода до шест месеца и глоба от 2000 до 5000 лева. Съдът постановява и лишаване от право да се управлява моторно превозно средство. За квалификацията са важни съдържанието и датата на влизане в сила на предходното наказателно постановление.
За деяния след 29 юли 2025 г. чл. 343б, ал. 7 НК урежда самостоятелно престъпление. Водач, който след участие в пътнотранспортно произшествие откаже проверка по надлежния ред за алкохол и/или наркотични вещества или не изпълни предписание за изследване, се наказва с лишаване от свобода до една година и глоба от 2500 лева.
За този състав не е необходимо водачът вече да е бил административно наказван за предишен отказ. Необходимо е обаче да се докажат участието му в ПТП, конкретно отправеното искане за проверка или изследване и съзнателният отказ.
Съгласно чл. 343б, ал. 8 НК деецът не се наказва, ако отказът по ал. 6 или 7 се дължи на независещи от него причини. Такава причина не се предполага – тя трябва да бъде установена с медицински документи, свидетелски показания или други доказателства.
Физическа невъзможност да бъде дадена определена проба не е непременно отказ. От значение е дали е предложен допустим алтернативен начин на изследване, какво е отбелязано от медицинското лице и дали поведението на водача показва нежелание или обективна невъзможност.
Честа грешка е да се приема, че последващото даване на кръв автоматично заличава вече извършен отказ от проверка на пътя. Двете действия трябва да бъдат разгледани според точната последователност и приложимите разпоредби. Също така отказът от кръвна проба след положителен полеви тест не означава, че липсват доказателства – при определени условия резултатът от теста може да запази доказателствено значение.
Редът за проверката, талона, сроковете и пробите е уреден в Наредба № 1 от 19 юли 2017 г..
Задължителното отнемане на автомобила или присъждането на неговата равностойност по чл. 343б, ал. 5 НК е предвидено за престъпленията по ал. 1–4 – управление след употреба на алкохол или наркотични вещества. То не обхваща автоматично престъпленията, свързани само с отказ по ал. 6 и 7.
Това не изключва прилагането на други мерки по ЗДвП или временното задържане на автомобила, когато има отделно законово основание. Затова трябва да се различават окончателното отнемане от съда, прекратяването на регистрацията и изземването като доказателство.
Заповедта за принудителна административна мярка и наказателното постановление са различни актове и се оспорват по отделен ред. Обжалването на единия не замества обжалването на другия. При данни за престъпление защитата трябва да проследи и наказателното производство.
Водачът следва да получи копия от акта, талона, протокола и заповедта, да не подписва непрочетени или непопълнени документи и своевременно да запази медицинските доказателства. Кратките процесуални срокове правят ранната правна консултация особено важна.
По свързаните въпроси вижте статиите ни за шофиране след употреба на алкохол и за шофиране след употреба на наркотични вещества.
Ако имате нужда от консултация във връзка с отказ от тест или медицинско изследване, можете да потърсите адвокат, практикуващ наказателно право, като адв. Михаил Томов от Варненската адвокатска колегия.
Статията има общ информационен характер и не представлява правен съвет за конкретен случай. Приложима е редакцията на закона, действаща към датата на деянието.