Разходи за управлението и поддържането на общите части на сградата

Съгласно разпоредбата на чл.6, ал.1, т.10 от ЗУЕС /Закон за управление на етажната собственост/, собствениците са задлъжени да заплащат разходите за управлението и поддържането на общите части на сграда в режим на етажна собственост.

На основание чл.11, ал.1, т.5 от ЗУЕС, Общото събрание на Етажната собственост определя размера на паричните вноски за разходите за
управлението и поддържането на общите части на сградата. Категорична е разпоредбата на чл.38 от ЗУЕС, че решенията на общото
събрание на етажната собственост подлежат на изпълнение, като тази изпълняемост е предвидена независимо от уредената в чл.40, ал.1 от ЗУЕС възможност всеки собственик да иска отмяна на незаконосъобразно решение
на общото събрание по съдебен ред.

Нормата на чл.40, ал.3 от ЗУЕС визира, че подаването на молбата за отмяна на решение на общото събрание не спира изпълнението на решението, освен ако съдът не постанови друго.

Решенията на общото събрание на етажната собственост имат особен статут, тъй като не са правни сделки, не са и административни актове.
Съответно същите не са подчинени на режима на ЗЗД, респ. на АПК. Тези актове на управление на етажната собственост се формират от
успоредни волеизявления на мнозинството от присъстващите на събранието, насочени за постигане на определена цел, а не от насрещни съвпадащи волеизявления, както е при сделките. При решенията на етажната собственост няма насрещни права и задължения, както при сделките, които трябва да съвпадат. Тези решения са особени многостранни актове, взети от неперсонифицирана група лица, насочени към постигане на обща цел, свързана с управлението на етажната собственост. Поради това субективните им предели на действие са различни и значително по-широки от тези на многостранните сделки. След влизането в сила, решенията на етажните собственици стават задължителни за всички тях, дори и за гласувалите против или неприсъствалите, включително и за лицата, които на по-късен етап ще
станат етажни собственици или обитатели. Респективно това им действие не се прилага за лицата които след вземането им, са загубили качеството на етажен собственик или обитател на етажната собственост, предмет на управленското решение. Следва да се посочи, че в отлика от тази същност на решенията на общото събрание на етажната собственост, многостранната сделка не обхваща като персонален обхват, лице което не е съгласно с обективираната воля на останалите лица по нея. Така например решенията за учредяване на гражданско дружество и за работите на дружеството се вземат със съгласие на всички съдружници, предвид разпоредбата на чл.357 и сл. от ЗЗД.
Този тип решения обуславя и особени контрол за спазването им. За разлика от нищожността на сделките, на която може да се позове всяка страна и заинтересовано лице безсрочно, контролът за законосъобразност на решенията на етажната собственост е по реда на исковото съдебно производство, като предявяването на конститутивния иск е ограничено със срок. Този срок е процесуален и е преклузивен, като тече от уведомяването на активно легитимираните да го упражнят лица, строго ограничени /numerus clausus/ от закона, до собствениците – чл.40, ал.1 от ЗУЕС.

Тази статия не представлява правно становище или правен съвет, свързан с конкретна ситуация или субект. За правна помощ по казус следва да бъде проведена правна консултация с адвокат, практикуващ и имащ опит със ЗУЕС.