Непознаването на закона не е извинение.
(Латинска сентенция)

Приемане на наследство

Наследството се приема по указания в чл.49 от Закона за наследството /ЗН/ ред – изрично с писмено заявление до районния съд в района, на който е открито  наследството, което се вписва в особена за това книга, както и мълчаливо, чрез извършване на действие, което несъмнено предполага намерението на наследника да приеме наследството.

В чл.51 ЗН е уредена хипотеза, при която по искане на всеки заинтересуван, районният съдия след като призове лицето, което има право да наследява, му определя срок, за да заяви приема ли наследството или се отказва от него. В случай че в предоставения срок, наследникът не отговори, той губи правото да приеме наследството. Изявлението на наследника се вписва в книгата, предвидена в чл. 49, ал.1 от ЗН.

Законът предвижда лицата, които имат право да наследяват да се призоват, което предпоставя тяхното редовно уведомяване. В производството по чл. 51 ЗН се изключва приложението на предвидените в ГПК фикции за призоваване по чл. 40 и чл. 41 ГПК, призоваването чрез залепване на уведомление или чрез Държавен вестник, които предполагат назначаването на особен представител, тъй като преценката на наследниците дали да се откажат или да приемат наследството е строго лична. Ето защо, при невъзможност за лично уведомяване на наследниците за искането на кредитора на наследодателя му и за последиците от пасивното поведение по същото, молбата по чл. 51 от ЗН следва да се отхвърли (така е Определение № 315/ 23.06.2015г., постановено по ч. гр. д. № 3092/ 2015 г. по описа на ВКС, I г.о.).

Тази статия не представлява правно становище на адвокат Елица Маркова, на адвокат Михаил Томов или на юрист от адвокатско дружество ‘Маркова, Томов и партньори’ , нито съвет, свързан с конкретна ситуация или даден субект. За юридическа помощ по сходен казус следва да бъде проведена правна консултация с адвокат, занимаващ се с гражданско право .