Основания за отказ от екстрадиция съгл. ЗЕЕЗА

Законът за екстрадицията и европейската заповед за арест (ЗЕЕЗА) създават и основания за отказ на екстрадиция, които могат да бъдат разделени на два вида: „абсолютни“, при които съдът задължително отказва екстрадиция (чл. 7 от ЗЕЕЗА), и „относителни“ или „факултативни“, при които решението за екстрадиция е оставено на преценката на съда (чл. 8 от ЗЕЕЗА).

Екстрадицията задължително се отказва в следните случаи:

1. За политическо престъпление или такова, свързано с политическа дейност, освен ако законът или международен договор, по който България е страна, не изключват политическия характер на престъплението.
2. За военно престъпление, което не е престъпление по общото наказателно право.
3. Ако лицето ще бъде съдено от извънреден съд или ако срещу него ще бъде приведена в изпълнение присъда, издадена от такъв съд.
4. Ако екстрадицията има за цел преследване или наказание на лицето въз основа на раса, религия, гражданство, етническа принадлежност, пол, гражданско състояние или политически убеждения, или ако има риск лицето да бъде дискриминирано по тези причини.
5. Ако лицето може да бъде подложено на насилие, изтезания или нечовешко отношение в молещата държава, или ако не са гарантирани правата му, свързани с наказателното производство и изпълнението на наказанието.
6. Ако престъплението е амнистирано или наказателното преследване или изпълнението на наказанието е погасено по давност според законодателството на България или на молещата държава.
7. Ако в България вече е произнесена присъда за същото престъпление срещу лицето.
8. Ако за престъплението в молещата държава е предвидено смъртно наказание, освен ако държавата не даде гаранции, че наказанието няма да бъде изпълнено или ще бъде заменено.

Съдът може да откаже екстрадиция в следните случаи:

1. За престъпление, подсъдно на българския съд.
2. Ако в България за същото престъпление наказателното производство е прекратено.
3. Ако в България има висящо производство за същото престъпление.
4. Ако присъдата е постановена задочно и лицето не е било информирано за наказателното производство, освен ако молещата държава не предостави гаранции за ново разглеждане на делото с право на защита.
5. За престъпление, извършено извън територията на молещата държава, ако българското законодателство не позволява такова производство.

Предпоставките и основанията за отказ на екстрадиция са детайлно описани в закона. В повечето случаи те могат лесно да бъдат установени от документите, приложени към молбата за екстрадиция. Тази статия е информативна и не представлява правно становище или правен съвет, свързан с конкретна ситуация или субект. За правна помощ по казус, свързан с Европейска заповед за арест, както и при каквито и да е казуси, свързани с наказателно право, задържане на лице и др. следва да бъде проведена правна консултация с адвокат, занимаващ се с наказателно право.