Нищожност и унищожаемост на завещание и сделки

Българският законодател е възприел нетрадиционен подход за уреждане на недействителността на завещанието – от една страна са налице специални норми в Закона за наследството /ЗН/, които отразяват особения характер на едностранната сделка с действие mortis causa. От друга страна с препращащата норма на чл. 44 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/ спрямо завещанието са приложими и общите норми на ЗЗД за недействителност на сделките при липсата на изключващи ги специални норми. В ЗН е проведено класическото разграничение на двата вида недействителност – нищожност и унищожаемост на завещание. Налице са и специфики, тъй като за завещанието се отчита и процеса на образуване на волята и съпътстващите го психологически моменти, което се отразява на отделните уредени основания за недействителност на завещанието. Освен това е налице специфика и по отношение на погасителната давност за предявяване на унищожаемостта на завещанието по исков ред- чл. 44 от ЗН спрямо аналогичните правила на ЗЗД в чл. 32. Извън горното обаче при липсата на специална правна уредба, приложима се явява общата уредба за недействителността на сделките по ЗЗД. Съобразно приетото в съдебната практика по приложението на правната уредба относно недействителността на сделките по ЗЗД (Решение № 198 от 10.08.2015 г. на Върховния Касационен съд на РБ постановено по гр.дело № 5252/ 2014 г., IV г.о.), когато са предявени искове или реплики за недействителност на сделка, начинът на съединяването на исковете или репликите не зависи от волята на ищеца. Каквато и поредност и каквото и съотношение да е посочил ищецът, всички искове и реплики са предявени в условията на евентуалност, тъй като никоя сделка не може да бъде нищожна на повече от едно основание, нито е възможно едновременно тя да е нищожна и да подлежи на унищожение и наред с това да съществува някаква форма на относителна или висяща недействителност. Във всички случаи съдът следва да разгледа първо основанията на нищожност, подредени според тежестта на порока, като започне с разглеждането на  най-тежкия – противоречие на закона, през последващите – липса на основание, липса на съгласие, привидност, невъзможен предмет и противоречие на морала, липсата на форма. В случай, че съдът приеме, че сделката е валидна /или нищожна поради липса на форма, което по правната си природа е незавършен фактически състав/, той е длъжен след това да разгледа основанията за унищожаемост, също подредени според тежестта на порока: от най-тежкия – поради неспазване на режима на настойничеството и попечителството, през по-леките – поради неспособност да се разбират или ръководят действията, поради заплашване, поради измама, поради грешка, до най-лекия – поради крайна нужда. В случай че съдът приеме, че сделката не подлежи на унищожение /или нищожна поради липса на форма, което по правната си природа е незавършен фактически състав/, той е длъжен след това да разгледа съответното основание за недействителност, например за извършването й от мним представител /без или извън надлежно учредената представителна власт/. Посочената задължителна съдебна практика, досежно задължението на съда да разгледа първо предявените искове за нищожност да сделката и едва след това – тези за нейната унищожаемост /и то според тежестта на съответните пороци, а не според поредността, посочена от ищеца/, е приложима и при релевирана по исков ред недействителност на завещанието чрез предявяване на искове за неговата нищожност и унищожаемост. Това е така, защото едно нищожно завещание не може да бъде унищожавано, както и поради това, че правните последици при различните форми на недействителност на завещанието са различни.

Предявените обективно съединени искове се считат за предявени в евентуалност – всеки следващ иск може да бъде разгледан при сбъдване на вътрешнопроцесуалното условие за това, при отхвърляне на предходния предявен иск.

Тази статия не представлява правно становище или правен съвет, свързан с конкретна ситуация или субект. За правна помощ по казус следва да бъде проведена консултация с адвокат, занимаващ се със семейно и наследствено право.