Иск за реално изпълнение на договор за изработка

Договорът за изработка представлява правно неформален, консенсуален, двустранен, кумулативен и възмезден договор. Въз основа на него, за изпълнителя възникват две основни задължения: да изпълни поръчката в рамките на договорените условия и срокове, без отклонения и недостатъци, както и да предаде работата на възложителя. От своя страна, възложителят е задължен да приеме извършената работа и да заплати договореното възнаграждение с ДДС, съгласно чл. 258 и чл. 266, ал. 1, изр. 1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД).

Съгласно чл. 264, ал. 1 от ЗЗД, възложителят има задължението да приеме изработеното. Приемането се състои в: 1) фактическо получаване на изработеното и 2) признание, че то отговаря на договореното. Приемането се счита за осъществено, когато възложителят фактически получи изработеното и даде изрично или мълчаливо одобрение, че работата е съобразена с условията на договора. Това означава, че приемането представлява одобрение. За да бъде валидно, законът изисква възложителят да прегледа работата и да изрази възражения при несъответствия, както е регламентирано в чл. 264, ал. 2 от ЗЗД. Ако такива възражения не бъдат направени, се приема, че работата е приета, съгласно презумпцията на чл. 264, ал. 3 от ЗЗД. При предаването на работата, изпълнителят изпълнява своите задължения по договора, а задължението на възложителя за плащане на възнаграждението става изискуемо.

При иск за реално изпълнение на договорно задължение по чл. 266, ал. 1 от ЗЗД, ищецът трябва да докаже валидността на договора между страните и че е изпълнил своите задължения или е готов да ги изпълни. Според чл. 266, ал. 1 от ЗЗД, възложителят трябва да съдейства на изпълнителя, да приеме извършената работа и да заплати възнаграждението. Приемането на работата включва както фактическо получаване на изработеното, така и признаване, че то съответства на уговореното. Възложителят е задължен да приеме работата, като при несъответствие той може да направи възражения по чл. 264, ал. 2 от ЗЗД. В противен случай работата се счита за приета.

Изпълнението и приемането на работата могат да бъдат доказани чрез различни средства – писмени доказателства, съдебно-техническа експертиза или свидетелски показания. Според практиката на Върховния касационен съд, издадените фактури отразяват възникналото правоотношение между страните, а тяхното осчетоводяване и ползването на данъчен кредит от ответната страна представляват признание на задължението. Ако възложителят е включил издадената фактура в счетоводството и е използвал данъчен кредит, се смята, че той е приел работата, дори при липса на двустранен приемо-предавателен протокол.

Тази статия не е правен съвет или правно становище за конкретен случай на адв. Михаил Томов, на адвокатска кантора ‘Томови’ или на юрист от кантората. За правна помощ трябва да се консултирате с адвокат, занимащ се с гражданско право и процесуално представителство.