Делба на дружествен дял в ООД

Дружественият дял представлява част от имуществото на дружество с ограничена отговорност, размерът на който се определя от дела на съответния съдружник в капитала на дружеството, ако не е уговорено друго в дружествения договор (арг. чл. 127 от ТЗ).

Като съвкупност на имуществените права и задълженията на един съдружник в дружество с ограничена отговорност (ООД), дружественият дял може да се прехвърля и наследява. Тук е момента да бъде отбелязано, че е необходимо да се прави разлика между дял от капитала, който представлява паричната или непаричната вноска, която се прави от всеки съдружник и дружествен дял, представляващ променлива величина, но и да не е равен на дела в капитала.

Делба на дружествен дял се допуска само със съгласието на всички съдружници, освен ако е посочено друго в дружествения договор съгласно чл. 131 от Търговския закон. Тълкуването на закона и трайната съдебна практика свързват тази разпоредба на закона с делба на дружествен дял между наследници на починал съдружник в дружество с ограничена отговорност, когато притежаваният от общия им наследодател дружествен дял става част от наследствената маса, което е различно от случаите, при които има притежание на дружествен дял между няколко лица (арг. чл. 132 от ТЗ).

В този ред на мисли, делбата е един от способите за прекратяване на съсобствеността между лицата (чл. 34 от ЗС).

Съгласно чл. 69, ал. 1 от Закона за наследството всеки от наследниците може да поиска делба на притежаваните от общия им наследодател дружествени дялове, като забрана на това тяхно право не би могла да съществува, тъй като такава забрана ще противоречи на цитираната императивна правна норма.

Качеството на съдружник се губи със смъртта на съдружника съгласно чл. 125, ал. 1, т. 1 от Търговския закон, защото това е настъпило по силата на самия закон, а не е необходимо решение на Общото събрание за прекратяване на участието на починалия съдружник в дружеството.

Правата, които материализират дружествените дялове на починалия съдружник, не са идентични с членствените права, който е притежавал, поради което и с разпоредбата на чл. 129, ал. 1 от Търговския закон е предвидено, че прехвърлянето на дружествения дял от един съдружник на друг се извършва свободно, а на трети лице – при спазване на изискванията за приемане на нов съдружник.

Съдебната практика приема, че в дружествения дял се включват само имуществени права (дял от имуществото на дружеството), но не и правото на членство, в съдържанието на което са включени и лични права по чл. 123 от Търговския закон и които не се наследяват. Наследниците на починалия съдружник не стават автоматично членове на дружеството и не могат веднага да участват в Общото събрание на дружеството като пълноправни съдружници.

Приемането на наследниците за съдружници, с което биха могли да упражняват членственото си право в дружеството, се осъществява по реда и при условията за приемане на нов съдружник – чл. 129, ал. 1 във връзка с чл. 122 от Търговския закон. В този смисъл, те трябва да подадат молба до дружеството, в която да заявят, че желаят да бъдат приети в дружеството, запознати са и приемат клаузите на дружествения договор.

В отговор на молбата им би могло да се свика извънредно Общо събрание, на което да присъстват останалите съдружници и на което да вземат решение дали наследниците на починалия съдружник да бъдат приети за съдружници. Тук е момента да се отбележи, че останалите съдружници нямат вменено задължение да се произнесат по молбата от наследниците на починалия съдружник, нямат и задължение да ги приемат в дружеството. Ако няма положително решение в тази насока, а именно да бъдат приети наследниците на починалия като съдружници в дружеството, то на същите трябва да бъде платена имуществената равностойност на дружествения дял на общия им наследодател съобразно дяловете им по наследство.

Делбата бива два вида – съдебна и извънсъдебна.

При съдебна делба се достига в случаите, при които съсобствениците не могат да се споразумеят какъв дял от общата вещ ще получи всеки един от тях и дали всеки от тях ще получи вещ в реален дял. Ако не участват всички съделители в съдебната делба, то тя е нищожна. Съдебната делба преминава през две фази, като завършва с изготвяне на разделителен протокол от съда, който замества споразумение между страните. При този вид делба съдът е този, който определя между кои лица и за кои имоти ще се извърши делбата, както и каква е частта на всеки съделител (чл. 344, ал. 1 от ГПК).

При извънсъдебната делба се постига споразумение между съсобствениците (наследниците) и се оформя като договор за доброволна делба, в който се определя дела на всеки съсобственик. За да бъде действителен и за да породи правния си ефект, договорът за доброволна делба трябва да бъде с нотариална заверка на подписите на страните и да бъде подписан от всички съсобственици (арг. чл. 35 от ЗС).

Ликвидирането на съсобствеността върху притежаваните от починалия съдружник дружествени дялове става с договор за доброволна делба между всички наследници. В него се отразява споразумението между наследниците относно това, кой колко дяла ще получи от дела на общия им наследодател. При спазване разпоредбите на Закона за наследството, съгласно чл. 5, ал. 1 от същия децата на починалия наследяват по равни части, а съгласно чл. 9, ал. 1, съпругът наследява част, равна на частта на всяко дете.

Възможно е и някой от наследниците да получи в наследство целия дружествен дял, като уравни дяловете на другите наследници в пари.

 

Тази статия не представлява правно становище на адвокат Елица Маркова, на адвокат Михаил Томов или на юрист от адвокатско дружество ‘Маркова, Томов и партньори’ , нито съвет, свързан с конкретна ситуация или даден субект. За юридическа помощ при казус, свързан с наследяване на дружествени дялове или свързан с търговско право като цяло, следва да бъде проведена правна консултация с адвокат, занимаващ се с тази материя.