Бащинство преди раждането: какво може да се подготви и кога е възможно припознаване?

Бременността е подходящ момент да изясните документите за произхода на детето. Българският Семеен кодекс допуска припознаване и на заченато дете. Когато обаче има спор, доброволното припознаване и съдебното установяване на бащинство трябва да бъдат разграничени.

Преди да изберете процедура, уточнете дали има съгласие за припознаване, какво е семейното положение на майката и има ли обстоятелства, свързани с друга държава. Самото обещание „ще призная детето“ не показва какви документи вече са подадени и какво остава да се направи.

Може ли детето да бъде припознато преди раждането?

Да. Чл. 64 СК изрично включва заченатите деца. По чл. 65 припознаването се прави лично: с писмено заявление пред длъжностното лице по гражданското състояние или с декларация с нотариално заверен подпис, подадена до него.

Свържете се предварително със съответната общинска служба. Поискайте информация какви документи са необходими във Вашия случай, как се индивидуализира бременността и как ще бъдете уведомени за последващите действия. Запазете копие от подаденото и данните за приемането му. Ако предстои заминаване в чужбина, обсъдете организацията преди пътуването.

Защо семейното положение на майката има значение?

Чл. 71 СК не допуска ново припознаване или иск за произход, докато наличният произход не бъде оборен по съдебен ред. Затова трябва да се провери и приложението на предположението за бащинство по чл. 61.

Предоставете удостоверението за брак, решението за развод и данните за влизането му в сила, ако са относими. Фактическата раздяла и документално прекратеният брак не трябва да се смесват при подготовката. Ако вече е родено дете, носете и удостоверението му за раждане.

Какво да проверите, преди да подпишете декларация?

При припознаване преди съставянето на акта за раждане чл. 66, ал. 3 урежда вписване, когато другият родител заяви в необходимата форма, че няма да оспорва. Законът изключва последващо оспорване от този родител след съставянето на акта.

Прочетете целия документ, включително текста за оспорването. Ако имате съмнение какво удостоверявате, поискайте разяснение преди подписването. Подгответе за адвоката точния проект, а не само устно описание на документа. При вече получено съобщение запазете плика и датата на връчване.

Ако няма доброволно припознаване

Чл. 69 СК предвижда иск на майката в тригодишен срок от раждането, а на детето — до три години от пълнолетието. Тази процедура е различна от припознаването по време на бременността.

Подготовката за евентуален спор може да започне по-рано. Запишете хронологията, известните адреси и наличната кореспонденция. Обсъдете с адвоката кои факти са относими, как могат да се докажат и какви действия да се предприемат след раждането. Не изчаквайте края на срока, за да потърсите липсващите документи.

Какви документи да подготвите за консултация?

• документите за семейното положение на майката;
• наличните медицински документи за бременността, когато са относими;
• подадените заявления и декларации за припознаване;
• съобщенията от общината и данните за получаването им;
• кореспонденцията, която смятате за свързана със спора;
• чуждестранни актове или документи, ако има такива.

Това е практичен списък за първоначален преглед, а не универсален комплект приложения към заявление. Посочете какво липсва и каква е целта Ви: доброволно уреждане, проверка на вече подписан документ или подготовка за съдебна защита.

Когато родител живее в чужбина

Уточнете гражданството, местоживеенето на родителите и къде се очаква да бъде регистрирано раждането. Поискайте отделна проверка на приложимото право, компетентния орган и изискванията към чуждестранните документи. Описание на процедура в друга държава не е достатъчно, за да се избере редът за конкретното семейство.

Ако имате нужда от консултация, адв. Михаил Томов или друг адвокат от адвокатска кантора „Томови“ могат да прегледат документите и да обсъдят подходящите действия по семейния Ви казус, без обещание за резултат.

☎ Обадете се за консултация

Нормативен източник: Семеен кодекс, чл. 61, 64–66, 69 и 71.

Настоящата статия има общоинформационен характер и не представлява правен съвет или правна консултация. За всеки конкретен случай следва да се потърси консултация с адвокат, който да извърши преглед на относимите документи.