Кодекса за търговското корабоплаване дава легална дефиниция на понятията „корабособственик” и „корабопритежател” като създава ясно разграничение между тях. Съгласно т.24 от §1а от Допълнителните разпоредби на Кодекса на търговското корабоплаване (КТК), корабособственик е собственикът на плавателното средство, посочен като такъв в регистъра на корабите. Чл.9, ал.3. от КТК прокламира, че корабопритежателят е лице, което експлоатира кораба от свое име независимо от това, дали е собственик на кораба или го ползва на друго законно основание.
„Корабният мениджър” е лице (физическо или юридическо), което се задължава срещу възнаграждение да извършва от името и за сметка на корабопритежателя управление на кораб с договор, съгласно чл.225а КТ.
„Беърбоут чартьор” е лице, наело кораб за определен срок, по договор за беърбоут чартър.
Съгласно чл.199а Кодекса на търговското корабоплаване договорът за беърбоут чартьор е договор за наемане на кораб за определен срок, по силата, на който наемателят получава пълни права на владеене и контрол върху кораба, включително правото да назначава капитан и екипаж на кораба за целия период на наемане.
Нормата на чл.199г ТК предоставя възможност, в случай, че не е уговорено друго, наемателят в границите на правата, които има по договора за беърбоут чартър, може да сключва от свое име договори за отдаване на кораба при условията на беърбоут чартър на трето лице за срока на действие на договора или за част от него. Нормативно установени са и задълженията на наемателя по договора за беърбоут чартър, приложими и за под-беърборд чартър, като е предвидено, че търговската експлоатация на кораба се осъществява от наемателя в съответствие с условията по договора за беърбоут чартър, както и всички разходи, свързани с експлоатацията, по аргумент от разпоредбата на чл.199ж от КТК.
В случай, че се нуждаете от квалифицирана помощ относно морско право, то следва да се обърнете към опитен адвокат, занимаващ се с морско право, беърбоут чартър, наемане на кораб и др.