Упражняването на родителските права върху детето

Предоставяне упражняването на родителските права върху детето е израз на грижата за всестранна защита на неговия интерес. Разпоредбата на чл.59, ал.4 от Семейния кодекс /СК/ съдържа обстоятелствата, които са от значение за определяне на мерките по упражняване на родителските права при развод /възпитателски качества, морален облик, грижи и отношение към децата, желание на родителите, привързаност на детето към родителите, пол и възраст на децата, помощ от трети лица, социално обкръжение, жилищно-битови условия/ като безспорно решаващо значение при решаването на този въпрос имат интересите на детето. В понятието „интереси на децата”, както посочва ППВС № 1/1974 год., се включват необходимостта от правилно отглеждане и възпитание на децата, създаване на трудови навици и дисциплинираност, подготовка за общественополезен труд – всяко дете да стане хармонично развита личност и добър гражданин. В това понятие влизат и материалните интереси на детето – обезпечаване на жилище, битови условия, управление на имуществото и грижи за съхранението му, представителство и др. Изрично посочено е, че решаващо значение за интересите на детето има цялата съвкупност от интереси, но от аспекта на всестранното развитие на личността.

При определяне на режима на лични отношения следва да бъде съобразен интересът на детето. Желаният такъв от страните не е обвързващ съда. Той налага осигуряването на възможност за най-пълноценни контакти и с двамата родители, независимо че същите не полагат за него съвместни грижи в едно домакинство. Родителят, който не упражнява непосредствено родителските права не е лишен от тях и също следва да има възможност пълноценно да изразява своята родителска обич и да полага грижи, още повече когато този родител търси начини за постоянни контакти и информация за детето.

Съдът винаги счита за необходимо да подчертае съвсем ясно на страните, че печеливш от делата за развод може и да има, но губещ винаги е детето. Изключително в негов интерес е родителите да намерят диалог помежду си именно в името на неговото щастливо детство, което не може да се повтори. Пред такава цел не би следвала никаква дилема и разбирателството между тях не е въпрос на компромис, а на задължение. Именно затова на родителите е предоставена възможността да уредят взаимоотношенията си чрез споразумение и след решаването на тези въпроси по съдебен ред.

Тази статия не представлява правно становище или съвет, свързан с конкретна ситуация или субект, както и не ангажира автора с претенция за изчерпателност по темата за развода и упражняване на родителските права. За юридическа помощ по сходен казус следва да бъде проведена правна консултация с адвокат, занимаващ се с гражданско право и по-специално със семейно и наследствено право.