Спиране на изпълнително дело представлява по своята правна същност забрана за извършване на процесуални действия по делото, важаща през определен период от време, до отпадане на пречките за развитие на изпълнителния процес.
Съгласно разпоредбата на чл.432, ал.1 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/ изпълнителното производство се спира при наличие на някоя от следните хипотези: от съда в случаите по чл.245, ал.1 и 2 от ГПК /спиране на предварителното изпълнение/, чл.309, ал.1 от ГПК /депозиране на молба за отмяна на влязло в сила решение/, чл.397, ал.1, т.3 от ГПК /постановяване на обезпечителни мерки/, чл.438 от ГПК /в предвидени от законодателя хипотези на обжалване/ и чл.524 от ГПК /спиране на въвод във владение/; по искане на взискателя; в случаите по чл.229, ал.1, т.2 и 3 от ГПК, с изключение на проданта на недвижим имот, за която вече е направено обявление; в случаите по чл. 82, ал. от ГПК, както и когато обжалваното въззивно решение бъде отменено от Върховния касационен съд /ВКС/ на Република България; в случаите по чл. 624б от ГПК; в случаите по чл. 627б, ал. 2 от ГПК или в други случаи, изрично предвидени в закона.
Конкретно по отношение на подаването на молба за отмяна по реда на чл. 303 и следващите от ГПК не представлява самостоятелно основание за спиране на изпълнението от частен/ЧСИ/ или държавен съдебен изпълнител/ДСИ/, освен в случай че не е постановено от ВКС определение за спиране на изпълнението по реда на чл.309, ал.1 от ГПК, във връзка с чл.282, ал.2 от ГПК.
Спирането на изп. дело изисква ползването на правна помощ от компетентен адвокат по гражданско право. Тази статия не представлява правно становище или съвет, свързан с конкретна ситуация, субект или дело. За юридическа помощ по сходен казус следва да бъде проведена правна консултация с адвокат, занимаващ се с гражданско право.