Сделка сключена от лице, което не е могло да разбира или да ръководи действията си

Съгласно разпоредбата на чл. 31 ал. 1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), унищожаем е договорът, сключен от дееспособно лице, ако то при сключването му не е могло да разбира или да ръководи действията си.

За да бъде уважен един иск с правно основание чл.31, ал.1 от ЗЗД, следва по делото да бъде установено наличието на две кумулативно дадени предпоставки, а именно: договор, сключен от дееспособно лице и при сключването на този договор това дееспособно лице да не е могло да разбира или да ръководи действията си. Правилото на посочената разпоредба е предвидено в защита на тези лица, които са изпаднали в състояние да не могат да се грижат за своите права и интереси, да сключват сделки, независимо дали за това им състояние те могат да бъдат поставени под ограничено или пълно запрещение. Има се предвид едно временно състояние на иначе дееспособно лице, което може да се дължи на обективни причини: болест, стрес, хипноза, др. патологичен ефект, или на субективни: пиянство, консумация на наркотици и други. Възможно е също състоянието да е трайно, но лицето да не е поставено под запрещение.

Определящо е състоянието на лицето към момента на извършване на сделката и по-специално – дали това състояние е било такова, че да позволи на сключилия сделката да действа съзнателно и разумно, за да може свободно, без външна намеса да формира и да изрази волята си. Преценката е предоставена на съда. Адвокатите на страната могат да навеждат различни доказателства в полза на твърдяното. При извършване на преценка, доколкото се касае за дееспособно лице, съдът е длъжен да съобрази всички съотносими установени към релевантния момент обстоятелства, които биха били от значение за формиране на волята за осъществяване на процесната сделка – възраст, здравословно състояние, начин на живот, различни зависимости, включително и от трети лица и други. Затова при преценката си, съдът следва да отчете значението на всички ангажирани по делото доказателства /писмени документи, свидетелски показания, експертизи, обяснения на страните/, съобразно изискванията на чл. 235 и сл.от ГПК  –  в т. см. е трайната съдебна практика – пр. Решение с № 69/09.07.2015г. по гр.д. № 1582/2014 г. на ВКС, решение № 698/12.01.2011г. по гр.д.№ 14 / 2010г. на ВКС и др.

Тази статия не представлява правно становище или правен съвет, свързан с конкретна ситуация или субект. За правна помощ по казус следва да бъде проведена правна консултация с адвокат.