Разпит на свидетел пред граждански съд

Как протича разпит на свидетел по граждански дела:

Преди съдът да пристъпи към разпит на свидетелите в съдебно заседание, същите не следва да присъстват в залата при извършване на процесуални действия, които биха се отразили на обективността и достоверността на показанията. В случай че, свидетел се е намирал в съдебната зала и е възприел извършени процесуални действия, имащи отношение към предмета на показанията му, не се формира извод за негодност за свидетелстване, а се разколебава достоверността на показанията.

При снемане на самоличността свидетелят трябва да представи документ за самоличност и да посочи трите си имена и възраст. На основание чл.172 ГПК съдът  задава на свидетеля въпрос относно наличието на родствени връзки и дела между него и страните по делото. Свидетелят не се пита и в протокола от проведеното съдебно заседание не се отразявят неговия ЕГН и семейно положение /това са лични данни по смисъла на чл.2, ал.1 ЗЗЛД/. Същевременно, за да се обезпечи възможността при нужда свидетелят да бъде намерен, например с оглед необходимостта от повторен разпит или очна ставка, както и при установяване на лъжесвидетелстване като основание за сезиране на прокуратурата, в протокола може да се запише номерът на документа му за самоличност. Практиката е наложила на свидетеля да се зададе въпрос дали е осъждан за престъпление по чл.290 НК с оглед преценката на достоверността на показанията, въпреки че това обстоятелство не се сочи от законодателя в чл.172 ГПК.

Принцип е, че съдът първо се извършва разпит на свидетел на страната, която носи доказателствената тежест за съответните факти, а след това – свидетелите на противната страна, ако такива са ангажирани. Свидетелят дава своите показания, като отговаря първо на въпросите на страната, която е поискала неговия разпит, след това на противната страна и на съда. Няма пречка обаче първо съдът да зададе своите въпроси и едва след това да предостави думата на страните /респ. адвокатите/ за въпроси.

На свидетеля не следва да се задават насочващи въпроси /т.е. насочващи към определен отговор/, както и въпроси, свързани с други факти, различни от тези, касаещи допускането му до разпит.

Теорията гласи, че изслушването трябва да се провежда при зачитане личното достойнство на гражданите, в спокойна и толерантна обстановка.

След приключване на разпит на свидетел, същия може да остане в залата.

Ако свидетелят е бил допуснат при условията на призоваване, след разпита съдът  разпорежда да му се изплати възнаграждение и пътни разноски.

В случай че констатира, че дадените показания са неясни или непълни – било поради начина на провеждане на разпита, било с оглед изнесеното от разпитан след това свидетел, всеки свидетел може да бъде разпитан повторно за същите факти в това или в следващо заседание – по негово искане, по молба на страната или по почин на съда /чл.171, ал.2 от ГПК/, като при провеждане на повторен разпит самоличността на свидетеля не се снема наново – само му се напомня наказателната отговорност по чл.290 НК.

В случай че съдът констатира противоречия за едни и същи конкретни факти в показанията на двама свидетели или противоречие между свидетелски показания и обясненията на страна, на основание чл.174 ГПК между тези лица може да се проведе очна ставка.