Работодателят е задължен да внесе данъци и осигурителни вноски

Според константната съдебна практика, при уважаване на съдебен иск за заплащане на неизплатено трудово възнаграждение, работодателят ще бъде задължен да внесе данъци и осигурителни вноски съобразно размера на определеното от съда брутно трудово възнаграждение. По силата на чл. 272, ал. 1, т. 3 и т. 4 от Кодекса на труда /КТ/ работодателят има задължение, предвидено в чл. 42, ал. 4 от ЗДДФЛ /Закон за данъците върху доходите на физическите лица/ и задължение, предвидено в чл. 6 от Кодекс за социално осигуряване /КСО/, да удържа дължимите от работника или служителя данъци и осигурителни вноски. Тези удръжки работодателят е задължен да направи и без съгласието на работника или служителя, поради което е прието, задължението му към последния е в размер на остатъка от чистата сума за получаване / в този см. Решение № 166 от 25.02.2010 г. на ВКС по гр. дело № 220/ 2009 г. /. Когато се присъжда брутното трудово възнаграждение, тъй като данъкът и осигурителните вноски са публични държавни вземания /чл. 162, ал. 2, т. 1 от Данъчно осигурителен процесуалне кодекс /ДОПК/, а в изпълнителното производство държавата се смята винаги присъединен взискател за дължимите й от длъжника публични вземания, съгласно чл.458 от Гражданско процесуален кодекс /ГПК/, то съдебният изпълнител при събиране на дължимото трудово възнаграждение е длъжен да отдели суми за изплащане на тези задължения.

Тази статия не представлява правно становище или правен съвет, свързан с конкретна ситуация или субект. За правна помощ по сходен казус, касаещ данъци и осигурителни вноски, следва да бъде проведена правна консултация с адвокат, занимаващ се с трудово право.