Съобразно разпоредбата на чл.498, ал.3 от Кодекса за застраховането (КЗ), увреденото лице може да предяви претенцията си за плащане пред съда само ако застрахователят не е платил в срока по чл.496 от КЗ, откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или изплатеното обезщетение. Задължение на увреденото лице е да отправи искането си за заплащане на обезщетение първо към застрахователя. Разпоредбата на чл.496 от КЗ предвижда, че срокът за окончателно произнасяне на застрахователя по претенция по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите не може да е по-дълъг от три месеца от нейното предявяване. Именно във връзка с горните предвиждания е и разпоредбата на чл. 497 от КЗ, която урежда отговорността на застрахователя за заплащане на лихва за забава върху застрахователното обезщетение. По аргумент от същата, застрахователят дължи законна лихва за забава върху размера на обезщетението, ако не го е определил или изплатил в срок.
Тази статия не представлява правно становище или съвет, свързан с конкретна ситуация или субект. За юридическа помощ по сходен казус следва да бъде проведена правна консултация с адвокат, занимаващ се със застрахователно право и по-специално със съдебни искове срещу застраховател.