Съгласно чл.21 от Закона за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество (ЗОПДНПИ) (обн. ДВ, бр.38 от 18.03.2012 г. – отм.) производство се образува, когато след проверка може да се направи обосновано предположение, че дадено имущество е незаконно придобито. Проверката като етап от производството по отнемане започва с акт на директора на съответната териториална дирекция на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество въз основа на уведомление от органите по чл.24 и 25 от закона и при наличие на визираните в чл.22 и чл.23 хипотези. Разпоредбата на чл.27 ал.1 от ЗОПДНПИ (отм.) предвижда, че проверката по чл.21 продължава до една година и може да бъде продължена еднократно с още 6 месеца по решение на комисията. Определяйки краен момент на срока, тази разпоредба не съдържа указание за началния момент, от който същият започва да тече. Съпоставителното тълкуване с нормата на чл.22 ал.1 от закона посочва, че проверката започва с акта на директора на съответната териториална дирекция на комисията. Уведомленията от съответните органи по чл.24 и чл. 25 служат като повод за издаване на акта, поставящ началото на проверката. Тези органи не са участници в самото производство, тяхната функция не е сезираща, а уведомителна и затова подаването на уведомленията не може да се приеме като начален момент на производството, както и в частност на проверката. Не в този смисъл обаче са мотивите на решение 323/18.01.2018 г. постановено гр.дело № 5291/ 2016 г. на Върховния Касационен Съд, касаещи началния момент, от който започва да се брои срокът на проверката.
Неспазването на срока по чл. 27 от ЗОПДНПИ (отм) не е скрепено със санкция. Категорично определения краен срок – до една година и забраната за продължаването му с повече от шест месеца, дават основание да се приеме, че така определен срокът е от категорията на т.нар. решителни или преклузивни срокове. В този смисъл е и Решение 323/ 18.01.2018 г. по гр.дело № 5291/ 2016 г. на Върховния Касационен Съд, което е относимо към въпроса за определяне на срокове, въпреки че е постановено във връзка с приложението на ЗОПДИППД (отм). По отношение характера и значението на проверката в рамките на производството по отнемане на незаконно придобито имущество и характера на срока за нейното приключване, между двата закона не съществуват принципни различия.