Съгласно чл. 219 ал.1 от ГПК привличане на подпомагаща страна в съдебния процес е допустимо само тогава, когато третото лице има право да встъпи, за да помага. Текстът е така формулиран, че на пръв поглед отпраща към правния интерес на встъпващия, но наличието на такъв интерес и у привличащия е предпоставка, която не се поставя под съмнение както в доктрината, така и в съдебната практика. Това следва от общата материално-правна основа както на встъпването, така и на привличането, а именно – наличие на субективно право на подпомаганата страна, или на правоотношение между нея и помагача, което може да се повлияе от изхода на делото. Чрез привличането главната страна се стреми да обвърже третото лице с констатациите в мотивите на решението, при евентуален неблагоприятен за себе си изход от делото. Интересът на привличащата страна е обоснован с вероятното съществуване в нейна полза на права против третото лице, които тя ще може да реализира впоследствие. Следователно съдът трябва да провери наличието на интерес у привличащия, като изхожда от правното твърдение по предмета на делото на противната главна страна.
Това означава например, че в хипотезата на положителен установителен иск ищецът би имал правен интерес да привлече трето лице, ако несъществуването на спорното правоотношение указва за съществуване в негова полза на права, против третото лице. Обратно – ответникът по такъв иск би имал интерес, когато съществуването на спорното право указва за съществуване на негови права срещу това лице.
Тази статия не представлява правно становище или съвет, свързан с конкретна ситуация или субект. За юридическа помощ по сходен казус следва да бъде проведена правна консултация с адвокат, занимаващ се с гражданско право .