Предявяване на иск срещу работодателя

Не е тайна, че въпреки страховете на повечето работници да потърсят защита на правата си пред Темида, в повечето случаи работникът се оказва прав. Още една причина, мотивираща работниците или служителите да се обърнат към районния съд по своя постоянен адрес, е тази, че за образуването и по-нататъшното разглеждане на трудовите дела не се дължи заплащане на държавна такса. А направените съдебно-деловодни разноски, в т.ч. и заплатените хонорари на адвокатите, представлявали служителя по време на съдебния процес, се присъждат в тежест на страната, която е изгубила делото. Най-често срещаните въпроси, които са предмет на исково производство, касаят например:
• Неизплатени трудови възнаграждения – неплащането на трудово възнаграждение, в съответствие с уговореното между страните в трудовия договор, е основание работникът/служителят да предяви иск не само за заплащане на дължимото му възнаграждение, но и да претендира заплащането и на законна лихва до момента на окончателното изплащане на задължението.
• Настъпване на трудова злополука – често пъти, по време на работния ден и в рамките на работното време, както и на път за работа или по време на прибиране, на работника/служителя от работа към дома, се случват инциденти, водещи до причиняване на травми и наранявания. В такъв случай, има предвиден законодателен ред, според който осигурителят – т.е. търговското дружество-работодател, с което се намирате в трудово правоотношение, следва да подаде декларация за трудова злополука, а териториалното поделение на НОИ да издаде решение, с което да приеме случилото се за трудова злополука или респ. да отхвърли с определени мотиви. Представя се болничен лист, издаден от лекуващия лекар или зъболекар, Лекарските консултативни комисии (ЛКК), от Териториалните експертни лекарски комисии (ТЕЛК) и от Националната експертна лекарска комисия (НЕЛК) след клиничен преглед с оглед да бъде установена неработоспособността на лицето, както и причинната връзка с конкретната злополука. В случай, че вследствие на трудовата злополука, настъпи смърт, то тя се установява от лекаря, който я е констатирал чрез съобщение за смърт, въз основа на което органите по гражданска регистрация, в рамките на 48 часа издават Акт за смърт.
• Незаконно уволнение – за да бъде уважен искът на работника или служителя за обезщетение за оставането му без работа вследствие на незаконното уволнение, е необходимо уволнението да бъде признато за такова и да бъде отменено с влязло в сила решение. Незаконното уволнение представлява несъобразено със закона прекратяване, от страна на работодателя, на трудовото правоотношение чрез едностранно волеизявление. Посредством оспорването, уволеният работник/служител може да иска настъпването на няколко неща: 1) признаване на незакоността на уволнението и неговата отмяна, 2) възстановяването му на предишната работа, 3) обезщетение за времето, през което е останал без работа поради уволнението, както и 4) поправка на основанието за уволнение, вписано в трудовата книжка или в други документи.

Разбира се има и множество други трудовоправни спорове, които могат да бъдат предмет на съдебно производство. Всички те обаче предпоставят провеждане на доказване и поредица от процесуални действия в хода на делото, за които са необходими особени знания и умения, предвид което Ви препоръчваме да се обърнете към адвокат, занимаващ се с трудово право.