Правна помощ. Особен представител. Сходства и различия

Правната помощ е регламентирана в чл.94 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/ и в специалния Закон за правната помощ /ЗПП/. Състои се в осигуряване на безплатна адвокатска защита, която се финансира от държавата. Тя се предоставя на лица, които поради материални, здравословни и други причини, посочени в чл.22 от ЗПП не могат да си позволят квалифицирана юридическа защита.

Различна е фигурата на особения представител. Тя е уредена като алтернатива на процесуалното представителство по пълномощие тогава, когато такова не може да се учреди поради някоя от предпоставките, визирани в чл.29 от ГПК. Разноските за особения представител се възлагат на някоя от страните в зависимост от хипотезата, при която той е назначен.

Единственото общо между двата института е това, че те се учредяват и прекратяват с изричен акт на съда. Особеният представител е длъжен да изпълнява функциите, възложени му с акта на съда до тогава, докато не бъде освободен от тях чрез изрична отмяна на назначението му. Подобно на действията на пълномощника до оттегляне на пълномощията му (чл.35 изр.2 от ГПК), действията на особения представител следва да се считат за редовно извършени до постановяване на акта на съда за прекратяване на представителната му власт. Щом това е така, той има право да получи възнаграждение за работата, извършена до този момент. Компетентен да определи размера на възнаграждението е съдът, пред който делото е висящо и който едновременно с решаването на спора по същество ще трябва да разпредели тежестта на разноските между страните.

Тази правна публикация не представлява становище или съвет, свързан с конкретна ситуация или субект. За квалифицирана помощ по казус следва да бъде проведена изрична консултация с адвокат, занимаващ се с процесуално представителство.