Право за застрахователя да откаже изплащане на застрахователно обезщетение

Според постоянната и трайна практика на съдилищата, за да възникне право за застрахователя да откаже изплащане на застрахователно обезщетение в хипотезата на неизпълнено задължение на застрахования, което е предвидено в застрахователния договор, това задължение следва да е от такова естество, че да се намира в причинна връзка с настъпването на застрахователното събитие или с обема на произлезлите от събитието вреди или с възможността те да бъдат установени. Тази съдебна практика е приложима и за случаите, в които застрахователят обосновава отказа от изплащане на застрахователно обезщетение с поведение на застрахования, което поради потенциалната опасност да предизвика настъпване на застрахователното събитие, да способства за увеличаване на вредите от събитието или да препятства доказването им е предвидено в договора или общите условия, като основание за освобождаване от застрахователна отговорност, включително под формата на изключен риск. Съгласно Решение № 207/13.01.2017г., постановено по търг.дело№ 3394/ 2015 г. на Върховния Касационен Съд, в тези случаи правото на застрахователя да откаже изплащане на застрахователно обезщетение, е обусловено от доказване на причинна връзка между поведението на застрахования и настъпването на застрахователното събитие, респ. обема на вредите или възможността за установяването /доказването/ им. Със същото решение е даден отговор и на критерия за „значителност” по смисъла на чл.211 т.2 КЗ /отм./, като възприетото с него разрешение е в съответствие с приетото и в решения на ВКС: № 102 от 02.10.2012 г., по търг.дело№ 615/ 2011 г.; № 185 от 05.03.2014 г., по търг.дело № 350/ 2012 г.; № 15/ 12.04.2012 г., по търг.дело № 454/ 2011 г. № 49 от 29.07.2013 г., по търг.дело № 840/ 2012 г., според които условието за „значителност” следва да се преценява във всеки конкретен случай.

Както в общата хипотеза на чл.408 от КЗ, така и в останалите случаи на изключен риск, при отказ на застрахователя да изплати обезщетение, последният следва да установи, както конкретните обстоятелства от предвидената хипотеза за отказ, така и причинно-следствената връзка с настъпване на вредите. Това следва и от въведеното законодателно изискване към съдържанието на застрахователния договор и Общите условия към договорите в раздел IV от КЗ, а именно чл.362 и сл.

В случай, че сте претърпели ПТП или застрахователна компания е отказала плащане за настъпило застрахователно събитие, то най-добре е да се консултирате с опитен адвокат по застрахователно право, който да прецени какви са възможностите Ви при поставения казус.