Отговорност на водача при ПТП станало в рамките на опасната зона

Разпоредбата на чл.20, ал.2 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, задължава водачите на пътни превозни средства /ППС/ при избиране на скоростта си на движение да се съобразяват с атмосферните условия, със състоянието на пътя, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие и да намалят скоростта, а в случай на необходимост, да спрат, когато възникне опасност за движението.

Какво представлява опасната зона ?

Опасната зона представлява най-малкото разстояние, на което едно превозно средство може да бъде спряно от момента на появяване на препятствие на пътя. Тя винаги е по-голяма от спирачния път, защото в нея се включват както последният, така и времето за реакция на водача и това за задействане на спирачния механизъм, превърнат в метри. Водачът не носи отговорност, ако произшествието е станало в рамките на опасната зона, освен ако сам е създал предпоставките за настъпването му с поведението си преди опасната зона.

Съобразена скорост е онази скорост, която дава възможност на водача да спре при възникнала опасност за движението.

Управлението на МПС със скорост, при която опасната зона за спиране е по – голяма от видимото пространство, т. е. при която е налице несъответствие между видимостта и възможността за спиране, съставлява нарушение на разпоредбата на чл. 20, ал. 2 ЗДвП.

Тази статия не представлява правно становище или съвет, свързан с конкретна ситуация или субект, както и не ангажира автора с претенция за изчерпателност по темата за опасната зона при ПТП. За юридическа помощ по сходен казус, при настъпило ПТП или при повдигнато обвинение за причиняване на ПТП, следва да бъде проведена правна консултация с адвокат, занимаващ се с деликтно право и по-специално със съдебни искове, касаещи обезщетения при ПТП.