Съгласно чл. 7 от Конституцията на Република България държавата отговаря за вредите, причинени от незаконни актове или действия на нейни органи и длъжностни лица. Държавата е специфична форма на политическа организация на обществото и управление на социалните процеси. Като такава тя съществува и функционира чрез системата от държавни органи. Действията на държавния орган се явяват действия на самата Държава. Поради това в случаите, когато от действията или бездействията на държавния орган бъдат причинени вреди на трети лица, то отговорността за тях се носи от Държавата. За държавния орган не възниква самостоятелна отговорност за причинените на третите лица вреди, която да съществува едновременно с отговорността на Държавата за същите вреди. Отговорността на Държавата за вреди може да бъде реализирана чрез предявен против самата нея иск, а в случаите, когато това е допустимо и чрез иск, предявен против причинилия увреждането неин орган, съответно лица от състава му, в който случай държавният орган има качеството на процесуален субституент. Недопустимо е обаче предявяването на иск за обезщетение против Държавата и против нейния орган, който е причинил вредите, в едно и също производство, защото искът не може да бъде разгледан едновременно по отношение на материално-правния носител на задължението – Държавата и по отношение на неговия процесуален субституент – държавният орган, който извършва действия в процеса от свое име – в този смисъл са постановени Решение №249/ 15.01.2021г. по гр.дело № 4069/ 2019г., ВКС, IV гр.о., Решение №72/ 21.04.2020 г. по гр.дело №2377/ 2019 г., ВКС, IV гр.о. и др.
Тази статия не представлява правно становище или правен съвет, свързан с конкретна ситуация или субект. За правна помощ по казус следва да бъде проведена правна консултация с адвокат, занимаващ се с гражданско право и по-специално с деликтно право.