Съгласно разпоредбата на чл.180 ГПК подписаните от лицето, което ги е издало, частни документи /диспозитивни и свидетелстващи/ притежават формална доказателствена сила и съставляват доказателство, че изявленията, които се съдържат в тях, са направени от това лице. Когато частният свидетелстващ документ удостоверява неизгодни за издателя си факти, той се ползва и с материална доказателствена сила, т. е. има доказателствено значение за стоящите вън от него факти, до които се отнася удостоверителното изявление. В този случай твърдението, че признатият от издателя факт всъщност не се е осъществил, представлява оспорване на съдържанието на документа в съответната част по смисъла на чл. 164, ал. 1, т. 6 ГПК. Следователно, когато обективираното в документа изявление принадлежи на подписалото го лице, но това изявление не е вярно, защото не съответства на обективната действителност, документът е автентичен, но с невярно съдържание. Доказателствената тежест за опровергаване на верността на удостовереното обстоятелство за получаване на цената е на страната, която оспорва верността на направеното от нея удостоверително изявление, т. е. на страната, която твърди, че признатият от нея факт в действителност не се е осъществил / в този смисъл и Решение № 169 от 23.11.2012 г. на ВКС по т. д. № 664/2011 г., II т. о., ТК/.Когато предмет на доказване пред съд са факти, за които доказващият носи доказателствена тежест, доказването е главно.
В случай, че имате въпроси относно съдебни книжа, гражданско или търговско дело или съдебни документи, то най-добре е да се обърнете към добър адвокат, който има опит със съдебни дела. В случай, че сте получили документ /искова молба или призовка за явяване пред съд/, то следва незабавно да се консултирате с опитен адвокат за Вашите права и необходими мерки, който трябва да предприемете за защита на интересите Ви.