Нищожни са сделките, които накърняват добрите нрави

С термина „добри нрави” се обозначава група правила, които имат морално-етичен характер и които наред и в хармония с правните норми регулират обществените отношения. Те са проекция на обществения морал и представляват модели за поведение, съобразени с морала. Според нормата на чл.26, ал.1, предл. 3 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/ нищожни са сделките, които накърняват добрите нрави, т.е. това са сделки, които по своето съдържание, цели и начин на извършване явно и грубо /демонстративно и предизвикващо всеобщо възмущение у всички лица, които узнаят за сделката/ нарушават правилата на добрите нрави. Накърняването на добрите нрави е обективно основание за нищожност на сделките, като субективното отношение на лицата, участници в сделката към правилата на добрите нрави и тяхното нарушение, няма правно значение. Преценката се прави към момента на извършване на сделката, като последващото поведение на страните след това, не може да обоснове нейната нищожност /в този смисъл „Основанията за нищожност по чл. 26, ал. 1 от ЗЗД”, изд. „Сиби”, 2013г., стр. 221-228/

Понятието „добри нрави” предполага известна еквивалентност на насрещните престации и при тяхното явно несъответствие се прави извод за нарушение, водещо до нищожност на сделката. Тази неравностойност би следвало да е такава, че практически да е сведена до липса на престация.

Тази статия не представлява правно становище или съвет, свързан с конкретна ситуация или субект. За юридическа помощ по сходен казус следва да бъде проведена правна консултация с адвокат, занимаващ се с гражданско право .