Неистински документ

Съгласно разпоредбата на чл.180 от ГПК, подписаният частен документ е доказателство само, че изявлението е направено от лицето, посочено като негов автор. Това представлява т.нар. „формална доказателствена сила” на подписания частен документ и при оспорване на истинността му е налице оспорване на автентичността на документа. По своето съдържание, неистински може да е само официалният свидетелстващ документ. При частните документи не може да се постави въпрос за опровергаване на съдържанието им /за оспорване на верността им/, като оспорване в този смисъл не е основание за откриване на инцидентно производство по чл.193, ал.1 от ГПК, нито самостоятелния иск по чл. 124, ал. 4 от ГПК е допустим.

За разлика от официалните документи, частният документ не разполага и с обвързваща доказателствена сила относно датата му на съставяне. Частният документ има достоверна дата за трети лица в хипотезите на чл. 181, ал. 1 от ГПК, като е недопустимо да се установява самата достоверна дата на частния документ със свидетели /в този смисъл Решение № 80 от 17.07.2013 г. по гр.дело № 161/ 2012г. на Върховния Касационен съд/. Въпросът обаче за достоверната дата има значение с оглед доказателствената стойност на писмения документ, без да има отношение към истинността, съответно неистинността на същия.

В случай, че Ви е представен документ, в датата на който се съмнявате, то най-добре е да се консултирате с опитен адвокат, който е специализиран в съдебното представителство и явяването пред съд, за да Ви обясни, какви са възможностите пред Вас.