Заповед за налагане на дисциплинарно наказание

Законът предпоставя изисквания към процедурата по налагане на дисциплинарни наказания, касаещи изслушването на служителя и мотивиране на заповедта. В  съдебния процес тежестта на доказване относно спазването на тези изисквания е за работодателя.

Съгласно разпоредбата на чл.193, ал.1 от Кодекса на труда (КТ), работодателят е длъжен преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша работника или служителя или да приеме писмените му обяснения и да събере и оцени посочените доказателства. За да изпълни това си задължение, е необходимо работодателят да поиска такива обяснения от съответния служител, като следва да поиска обяснения именно за тези нарушения, за които впоследствие би наложил и дисциплинарно наказание. Работодателят е длъжен или да изслуша служителя, или да приеме писмените му обяснения. Когато на работодателя станат известни обстоятелства за нарушаване на трудовата дисциплина, той е длъжен да изиска обяснения от работника по тези обстоятелства и едва след това да му връчи заповед за налагане на дисциплинарното наказание. Трябва по разбираем за работника начин да бъде изложено за какво се искат обясненията, без да е необходимо да са посочени обективните и субективни елементи на изпълнителното деяние или правната му квалификация. В разпоредбите на КТ не е предвидено изискване за формално иницииране на дисциплинарно производство, нито за форма на покана на работодателя до работника за даване на обяснения. Оттук следва, че не е задължително формулировката на извършеното дисциплинарно нарушение в писмото, с което се изискват обясненията на служителя, да е идентична с тази в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание (В този смисъл Решение № 544 от 06.01.2012 г. по гр.дело №  1811/2010 г. на ВКС). Съгласно разпоредбата на чл.193, ал.2 от КТ, когато работодателят предварително не е изслушал работника или служителя или не е приел писмените му обяснения, съдът отменя дисциплинарното наказание, без да разглежда спора по същество. Според чл.193, ал.3 от КТ разпоредбата на чл.193, ал.2 от КТ не се прилага, когато обясненията на работника или служителя не са били изслушани или дадени по негова вина. Съгласно задължителната практика на ВКС, обективирана в Решение № 257 от 22.05.2012 г. на ВКС по гр.дело № 985/ 2011 г., такова виновно поведение на работника или служителя, препятстващо събирането на обяснения (писмени или устни) от него, несъмнено е налице, когато до знанието му е достигнало отправеното искане (писмено или устно) на работодателя за даване на обяснения в разумен срок, но въпреки това работникът или служителят, без извинителна причина, в рамките на предоставения му срок не се яви, за да бъде изслушан от работодателя, или не му предостави писмените си обяснения. Виновно поведение на работника или служителя по смисъла на чл.193, ал.3 от КТ обаче е налице и тогава, когато по какъвто и да било начин, без извинителна причина, той не приеме или се постави в невъзможност да получи писменото искане на работодателя за даване на обяснения, като например: откаже да го приеме, когато то му се връчва лично; откаже да получи или не предприеме действия за получаване на пощенската пратка, съдържаща писменото искане на работодателя, макар пощата да е удостоверила доставянето й на адреса, посочен от работника или служителя; промени или отсъства от този адрес, без да уведоми работодателя си за това и пр.

Откриване на дисциплинарното нарушение означава узнаване от дисциплинарно наказващия орган на нарушението на трудовата дисциплина, установено в съществените му признаци  – субектът на нарушението и мястото на извършването му и съществените признаци на деянието от обективна и субективна страна, които да го квалифицират като нарушение. В този смисъл Решение № 256, постановено по гр.д. № 1036/2011 г., ІV г.о., ВКС, Решениe от 26.07.2010г. по гр.д.№ 470/2009г. на ВКС, Решение от 13.10.2010г. по гр.д.№ 1130/2009г. на ВКС и от 20.12.2010г. по гр.д.№ 644/2010г. на ВКС.

Съгласно разпоредбата на чл.194, ал.1 КТ дисциплинарните наказания се налагат не по- късно от 2 месеца от откриване на нарушението и не по- късно от 1 година от извършването му. Сроковете по ал. 1 не текат през времето, когато работникът или служителят е в законоустановен отпуск или участва в стачка /чл. 194, ал. 3 КТ/. Без значение е видът на отпуската, достатъчно е да е от предвидените в закона. Без значение е и продължителността.

Тази статия не представлява правно становище или правен съвет, свързан с конкретна ситуация или субект. За правна помощ по казус следва да бъде проведена правна консултация с адвокат, занимаващ се с трудово право.