Исторически поглед върху собствеността

С подписване на Берлинския договор на 13.07.1878г. България се конституира като самоуправляващо се и трибутарно княжество под суверенитета на Негово Величество султана с едно християнско правителство и една народна войска (милиция) /чл. 1/.

Освобождението на България оставя в действие Турския Закон за земите от 1858г. /„История на новобългарската държава и право 1878 – 1944“, Димитър Токушев, издателство „Сиби”, 2008, „История на Българската държава и право“, Гълъбина Петрова, издателство „Сиби“, 2009/. Според него голяма част от българските земи са държавна собственост. Това са земите мерие – обработваеми земи извън населени места, владеят се от селяните чрез тапия – владелчески документ; метруке – земи за общо ползване, в зависимост от това кой ги ползва се делят на такива, които се ползват от неограничен кръг ползватели – пътища, пазари, площади и на такива, които се ползват от ограничен кръг ползватели – от определени селища или група от селища – такива са гори, пасища и др. и меват  – пустеещи земи, не могат да се ползват от никого, предназначението им е за увеличаване при нужда на земите на чифликчиите. Единствено земите мюлк, включващи дворни места с принадлежащи постройки и места покрай селищата /обикновено градини/ с площ до 0, 5 дка, са могли да бъдат собственост на частни лица.

До Руско – Турската война върху посочената категория земи, българското население има само право на владение срещу тапия. Т.нар „гола собственост” принадлежи на Османската империя.

Процесът на преобразуване на османската държавна поземлена собственост в буржоазна частна собственост започва с началото на аграрния преврат, който се извършва в периода на Временното руско управление. С поредица от закони, целящи оземляване на безимотни и малоимотни селяни, чрез получаване на държавни земи с определена площ, се създава възможност частните лица да придобият правото на собственост върху тях, обработвайки и ползвайки ги през определен период от време. Предоставят се и земи чрез дарение или срещу незначително заплащане. Продажбите на имущества, извършено с частни актове се приемат за действителни при определени условия.

С приемане на Търновската конституция на 16.04.1879г. собствеността е обявена за неприкосновена. Държавните имоти принадлежат на Българското Княжество и с тях не могат да се ползват нито Княза, нито негови роднини, а управлението им се осъществява от министър. Първият нормативен акт, уреждащ собствеността върху имуществата – движими и недвижими вещи с нейните правомощия, е Законът за имуществата, собствеността и сервитутите /ЗИСС, Обнародван в ДВ, бр.29/ 07.02.1904 г., в сила от 01.09.1904 г., отменен на 16.12.1951г./. В Глава III са посочени субектите на правото на собственост върху имуществата: държавата, окръжията, общините, обществените учреждения, други юридически и частни лица.