Заявлението за издаване на заповед за изпълнение не прекъсва давността

Заповедното производство не прекъсва давността. Тя се прекъсва с предявяването на иска за съществуване на вземането, като съгласно чл.422, ал.1 от ГПК, той се счита за предявен с подаването на заявлението. Следователно, цитираната правна норма има обратно действие и то само когато е спазен срока по чл.415, ал.4 от ГПК за предявяването на иска. Ако иск не е предявен или ако е предявен след изтичането на срока по чл.415, ал.4 от ГПК, давността не се счита прекъсната със заявлението. В този смисъл са и разясненията дадени в TP №2 от 26.06.2015г. по тълк. дело №2/2013г., ОСГТК на ВКС.

Осъществяването на фактическия състав на давността – бездействие на титуляра на правото в законоустановен срок и надлежното упражняване на възражение за погасителна давност от носителя на задължението винаги са свързани със защитата на конкретно субективно материално право, по отношение на което се погасява правото на иск или на принудително изпълнение. Общият петгодишен давностен срок по чл.110 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) е приложим в случаите, когато законът не е определил друг специален давностен срок.

Тази статия не представлява правно становище или съвет, свързан с конкретна ситуация или субект. За юридическа помощ по сходен казус следва да бъде проведена правна консултация с адвокат, занимаващ се с гражданско право и по-специално със съдебно изпълнение. Тази статия не представлява правно становище или съвет, свързан с конкретна ситуация или субект, както и не ангажира автора с претенция за изчерпателност по темата за заповедното производство. За юридическа помощ по сходен казус следва да бъде проведена правна консултация с адвокат, занимаващ се със съдебно изпълнение.