Защита от дискриминация

Разпоредбата на чл.4 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр.) съдържа забрана за всяка пряка или непряка дискриминация, основана на различни признаци, изчерпателно изброени. Нормите на ал. 2 и ал. 3 на чл. 4 от ЗЗДискр съдържат определение на понятията „пряка дискриминация“ и „непряка дискриминация“, като и в двата случая санкционираният от закона вредоносен резултат се изразява  в поставянето на отделни лица или категория лица в по-неблагоприятно положение от други при сравними сходни белези.

Според чл.5 от ЗЗДискр. за дискриминация се смята  и тормозът на основа на признаците по чл. 4, ал. 1, като „тормоз“  е всяко нежелано поведение на основата на признаците по чл. 4, ал. 1, изразено физически, словесно или по друг начин, което има за цел или резултат накърняване достойнството на лицето и създаване на враждебна, принизяваща, унизителна, обидна или застрашителна среда /§ 1, т. 1 от ДР на ЗЗДискр/. Следователно, целта на ЗЗДискр е установяване и отстраняване на всяко неравностойно третиране според признаците, изброени в разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. За да е налице обаче проява на дискриминация по смисъла на ЗЗДискр,  необходимо е да са осъществени всички елементи от фактическия състав на приложимата специална правна норма както от обективна, така и от субективна страна. Неправомерният диференциран подход към отделни лица трябва да е следствие от признак по чл. 4 от ЗЗДискр, т.е. не е достатъчно да се установи различно третиране на определени лица в конкретен случай, а е необходимо да се докаже още, че това третиране е извършено съзнателно по някой от признаците, очертани в чл. 4 от ЗЗДискр, като следва да е налице и пряка причинно-следствена връзка между неблагоприятното отношение и причината за него, която при всички случаи следва да се изразява в признак по цитирания чл. 4 от ЗЗДискр.

Съгласно чл.9 от ЗЗДискр, в производство за защита от дискриминация, след като страната която твърди, че е дискриминирана, представи факти, въз основа на които може да се направи предположение, че е налице дискриминация, ответната страна трябва да докаже, че принципът на равно третиране не е нарушен. С цитираната разпоредба е въведена оборима презумпция за наличие на дискриминация при представяне на достатъчно факти, от които да се направи обосновано предположение за съществуването на неравно третиране, водеща до обръщане на тежестта на доказване. За прилагане в  производството за защита от дискриминация на оборимата презумпция по чл. 9 от ЗЗДискр за нарушаване на принципа за равно третиране,  е нужно страната,  която твърди, че е дискриминирана, да установи в производството факти, въз основа на които да се изгради предположение, че спрямо нея е извършена дискриминация. Едва при наличието на такива факти, настъпва разместването на доказателствената тежест, като ответникът е вече този, който следва да обори, посредством провеждането на пълно и главно доказване, презумпцията за нарушаване на принципа за равно третиране, навеждайки доказателства за обратното.

За да се констатира наличието на дискриминация,  необходимо  е  да има лице /база за сравнение/  поставено в по-благоприятни условия от жалбоподателя на основата на признаците по ал.1 на чл.4 от ЗЗДискр  или  да е създадено особено неблагоприятно положение произтичащо от  привидно неутрална разпоредба, критерий или практика. Сравнението в този смисъл се приема като основен и задължителен елемент от фактическия състав на всеки един от двата вида дискриминация, като липсата му е основание да се приеме, че не е налице по-неблагоприятно третиране на жалбоподателя спрямо друго лице при сравними сходни обстоятелства или чрез привидно неутрална разпоредба, критерий или практика.

Тази статия не представлява правно становище или правен съвет, свързан с конкретна ситуация или субект. За правна помощ по казус следва да бъде проведена правна консултация с адвокат.