Закон за екстрадицията и европейската заповед за арест
Напоследък зачестиха случаите на получени в България европейски заповеди за арест на български граждани от Районен съд в град Бамберг, Германия.
Най-често се касае за българи, работили в т.н. кол центрове в България и предлагали търговия с финансови инструменти чрез различни платформи. Често обвиненията, за които са издадени заповедите са ‚мошеничество‘ и ‚киберпрестъпления‘. В отделни случай се касае и за организирана престъпна група, за която се твърди, че е работила с манипулативен софтуер и инвестиции от името на клиентите не са правени, а лицата единствено са убеждавали клиентите си в сериозността на инвестицията чрез манипулативния софтуер от колцентър с офиси в градовете София и Варна.
Съгласно ЗЕЕЗА/ Закон За Екстрадицията и Европейската Заповед за Арест/ екстрадиция се отказва:
– ако лицето ще бъде подложено в молещата държава на насилие, изтезание или на жестоко, нечовешко или унизително наказание, или не са гарантирани правата му, свързани с наказателното производство и изпълнението на наказанието съгласно изискванията на международното право.
– когато в Република България за същото престъпление има влязла в сила присъда срещу лицето, чието екстрадиране се иска.
Едно от основанията, на които може да се откаже екстрадиция е когато деянието е подсъдно на българския съд.
Молба за екстрадиция се подава от компетентен орган на молещата държава в писмена форма до Министерството на правосъдието на Република България.
Към молбата за екстрадиция се прилага оригинал или заверено копие от присъдата, актът за привличане към наказателна отговорност, заповедта за задържане или друг документ със същата сила, издаден по реда, предвиден от закона на молещата държава.
Законово изискване е към молбата за екстрадиция да има и описание на престъплението, за което се иска екстрадиция, време и място на извършването му, правна квалификация, размер на вредите, ако такива са причинени и копие от приложимите законови разпоредби.
Ето и някои от основанията, на които може да се откаже изпълнение на Европейска заповед за арест :
– ако преди получаването на заповедта за престъплението, за което е издадена, лицето е привлечено като обвиняем или е подсъдим в Република България.
– ако давностният срок за наказателно преследване или за изпълнение на наказанието е изтекъл съгласно българското законодателство или ако престъплението е подсъдно на българския съд.
– когато престъплението е извършено изцяло или частично на територията на Република България или е извършено извън територията на издаващата държава членка и българското законодателство не допуска наказателно преследване за такова престъпление, извършено извън територията на Република България.
Делата по ЗЕЕЗА се гледат като първа инстанция от Окръжен съд по постоянния адрес на лицето, за което е получена Европейската заповед за арест. В случаите по чл. 42, ал. 1 от ЗЕЕЗА съдът служебно се произнася по вземане на мярка за неотклонение задържане под стража на исканото лице. Мерките за неотклонение биват няколко вида – подписка, парична гаранция, домашен арест и задържане под стража. Съгласно чл. 64 от Наказателно-процесуалния кодекс, съдът се произнася незабавно по вземането на мярката за неотклонение на лицето.
По въпроса е създадена съдебна практика, по дело на Съда на Европейския съюз (СЕС) С-261/22. То е образувано по преюдициално запитване, направено от Върховния касационен съд в Италия. В него се иска тълкуване на Рамковото решение за ЕЗА и процедурите за предаване на издирвани лица, които са майки в държавите членки и живеят с ненавършили пълнолетие деца. В становището се посочва, че следва да се спазва правото на майката да не бъде лишавана от контакти с децата си и да бъде гарантирано, че децата ще получават необходимите майчини и семейни грижи, установени в Конвенцията за правата на детето и Хартата на основните права на Европейския съюз.
В такива случаи съда обикновено изисква информация от властите на искащата страна дали те могат да гарантират върховния интерес на детето. Съществува ли възможност участието на лицето в наказателното производство да се проведе под друга форма – да бъде разпитано у нас или да бъде изпратено там и да участва в процесуалните действия, а след това да бъде върнато обратно в България. Отделно, когато се касае за майка с малолетно дете се възлага изготвянето на доклад от Агенцията за закрила на детето у нас. Доклада следва да установи какви са отношенията на исканото лице с неговото дете, кои са хората, които се грижат за него, каква е семейната среда и условията, в които детето живее.
Важен момент по делото за екстрадиция е, че съдът следва да уведоми исканото лице за правото му на защитник в издаващата държава членка, който да подпомага защитника в Република България чрез информация и съвети. Ако лицето заяви, че желае да упражни това право, съдът незабавно уведомява за това компетентния орган на издаващата държава членка, която следва да осигури назначаването на такъв защитник, с който лицето да има връзка.
В случай, че срещу Вас или ваш близък има издадена европейската заповед за арест, лицето е задържано с мярка за неотклонение или очаквате получаването на такъв документ, то е най-добре да се обърнете към адвокат, който се занимава с наказателно право и който може да Ви консултира и представлява пред съд.