Завещание

Правната същност и характеристиките на завещанията се уреждат от разпоредбите на Закона за наследството (ЗН) – чл.13 и следващите.

Завещанието представлява акт, по силата на който едно физическо лице, което е навършило 18 години и което не е поставено под пълно запрещение, се разпорежда с имуществото си или с част от него в полза на друго лице или лица (физически или юридически) за след своята смърт. Само физически лица могат да се разпореждат със завещателни актове, тъй като юридическите лица не са смъртни.

Завещанието представлява едностранен акт, защото съдържа последната воля на само едно лице, наречено завещател. С разпоредбата на чл.15 ЗН законодателят въвежда забрана две или повече лица да се разпореждат с един завещателен акт. Завещанието като израз на последната воля на завещателя може да бъде отменено, когато той пожелае и колкото пъти пожелае.

Завещанието е безвъзмезден акт, доколкото няма и не може да има насрещност по отношение на облагодетелстването.

Завещателят може да се разпорежда както с цялото си имущество, така и само с дробна част от него. В случай че завещателят се разпорежда с цялото си имущество, то тогава облагодетелстваното лице има качеството на наследник по завещание. Ако обаче завещателят се разпорежда с определено имущество, той дава на облагодетелстваното лице качеството на заветник.

Завещателят може да направи завещателните си разпореждания под условие, със срок или с тежести (т.нар. модалитети), стига те да са осъществими и да не са забранени от закона.

Завещанието е формален акт, предвид че законодателят изисква предписана от Закона за наследството форма. Нормата на чл.23 предвижда само два вида завещания – саморъчно и нотариално.

Саморъчното завещание се изписва собственоръчно от завещателя, ясно и четливо. Завещанието трябва да е датирано и подписано. Саморъчното завещание може да се пази от самия завещател, да се предаде на трето лице или на нотариус.

Нотариалното завещание се написва изцяло лично от нотариуса, като не е нужно да се съобразява нотариалния му район. Самото завещание се записва собственоръчно от нотариуса в специална за това книга.

В случай, че желаете да направите завещание или да се осведомите за Вашите възможности за депозиране на завещание, то най-добре е да се консултирате с адвокат, който се занимава с вещно право и наследствено право – притежава опит в казуси, свързани със Закона за наследството.