Европейска заповед за плащане

Съгласно разпоредбите на чл.6 от Регламент (ЕО) №1896/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 12.12.2006г. за създаване на процедура за европейска заповед за плащане, за целите на прилагането на регламента компетентността се определя в съответствие със съответните правила на правото на Общността. По специално се касае за приложимост на Регламент (ЕО) №44/ 2001. Според текста на чл.5, т.1, глава ІІ, раздел 2, „Специална компетентност“ от Регламент (ЕО) № 44/ 2001, срещу лице, което има местоживеене в държава членка, може да бъде предявен иск в друга държава членка по дело, свързано с договор, в съда по мястото на изпълнение на задължението, което в случаите на продажба на стоки, е дефинирано като мястото в държава-членка, където съгласно договора са доставени стоките или е трябвало да бъдат доставени (т.1, б. „б“, първо тире от чл. 5). Тази разпоредба е напълно идентична с приложимата норма на чл.7, т.1, б. „б“, първо тире от Регламент (ЕС) № 1215/ 2012.

По тези съображения и на основание чл.12 от Регламент (ЕО) №1896/ 2006 на Европейския парламент и на Съвета от 12.12.2006г. за създаване на процедура за европейска заповед за плащане, се определя кой е компетентен съд да издаде европейска заповед за плащане.

Тази статия не представлява правно становище или съвет. За юридическа помощ по сходен казус следва да бъде проведена консултация с опитен адвокат, занимаващ се с гражданско право .