Съгласно изричната уредба дадена в разпоредбата на чл.493, ал.1, т.5 от Кодекса за застраховането (КЗ) във връзка с чл. 429, ал.2, т.2 от новия КЗ относно съдържанието на договорните задължения по договора за „Гражданска отговорност“ следва да се приеме, че по силата на законово установеното ограничение, дължимата от застрахователя в полза на увреденото лице законна лихва, се начислява от датата на уведомяването от застрахования за настъпването на застрахователното събитие по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 или от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна.
С други думи, отговорността на прекия причинител за лихви, считано от датата на непозволеното увреждане съществува, но същата /по силата КЗ/ се поема от застрахователя от един по-късен момент, в който му е станало известно настъпването на застрахователното събитие. Не е налице законова възможност в тежест на застрахователят да се възложат и лихвите за времето от увреждането до уведомяването му за това. Именно в този смисъл е нормата на чл. 493 във връзка с чл. 429, ал.2 във връзка с ал.3 от КЗ, според която в застрахователното обезщетение се включват само лихви за забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице. В чл. 429 ал. 3 на КЗ са посочени две условия, ограничаващи размера на претенцията за лихви – първото е тя да не надхвърля рамките на застрахователната сума (лимити на отговорността) и второто условие е да се начисли от датата на уведомяването от застрахования за настъпването на застрахователното събитие по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 или от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна.
Съдебните дела по КЗ следва да се иницират и водят от компетентен адвокат с професионален опит в областта на застрахователното право, поради специфичността на материята и сериозния процесуален опит на юрисконсултите и адвокатите, представляващи застрахователните компании.
Тази статия не представлява правно становище или правен съвет, свързан с конкретна ситуация или субект. За правна помощ по казус следва да бъде проведена консултация с адвокат.