Непознаването на закона не е извинение.
(Латинска сентенция)
BG EN RU

Дискриминацията в областта на заетостта и професиите

Забрана за дискриминация при заетост

Правото на Европейския съюз забранява дискриминацията в областта на заетостта и професиите. Директива 2000/78/ЕО установява обща рамка за равно третиране независимо от религия или убеждения, увреждане, възраст или сексуална ориентация. Българският Закон за защита от дискриминация (ЗЗДискр.) осигурява по-широка защита по признаците, изброени в чл. 4, ал. 1, включително пол, раса, народност, етническа принадлежност, гражданство, произход, религия или вяра, увреждане, възраст, сексуална ориентация, семейно и имуществено положение.

Пряка дискриминация е по-неблагоприятно третиране по защитен признак спрямо начина, по който друго лице е, било е или би било третирано при сравними обстоятелства. Непряка дискриминация е привидно неутрална разпоредба, критерий или практика, която поставя лица с определен защитен признак в особено неблагоприятно положение, освен ако е обективно оправдана от законна цел и средствата са подходящи и необходими.

Задължения на работодателя

При обявяване на свободно място и при наемане работодателят не може да поставя изисквания или да третира кандидат по-неблагоприятно по признак от чл. 4, освен в изрично предвидените от закона случаи. Работодателят трябва да осигурява еднакви условия на труд, равно възнаграждение за еднакъв или равностоен труд, равни възможности за обучение и професионално развитие и еднакви критерии при дисциплинарни наказания и прекратяване на правоотношението.

Работното място трябва да бъде пригодено към нуждите на лице с увреждания, освен ако разходите са необосновано големи и биха затруднили сериозно работодателя. При оплакване за тормоз, включително сексуален тормоз, работодателят трябва незабавно да извърши проверка и да предприеме мерки за прекратяването му.

Доказване и защита

За нарушение не е необходимо да се доказва намерение за дискриминация. Съгласно чл. 9 ЗЗДискр., след като засегнатото лице представи факти, от които може да се предположи дискриминация, ответникът трябва да докаже, че принципът на равно третиране не е нарушен. От значение са обективните факти, сравнението с друго лице или група и причинната връзка със защитения признак.

Защита може да се търси пред Комисията за защита от дискриминация или пред съда при условията на закона. Могат да бъдат поискани установяване на нарушението, преустановяване и въздържане от бъдещо нарушение, възстановяване на положението, обезщетение за вреди и други предвидени мерки. Сроковете и допустимият ред зависят от избраната процедура и конкретния акт.

Полезни доказателства са обяви за работа, електронна кореспонденция, вътрешни правила, оценки, данни за възнаграждения, заповеди, свидетелски показания и документи за подадени сигнали. Те трябва да бъдат събрани законосъобразно и съхранени своевременно.

Тази статия има общ информационен характер и не представлява правен съвет. Всеки случай на неравно третиране изисква отделна оценка на фактите, приложимия защитен признак и правилния ред за защита.

За правна консултация относно защитата от дискриминация и нарушаване на принципа на равно третиране можете да се свържете с адвокатска кантора „Томови“.

Обадете се за консултация