Отговорността по чл.403, ал.1 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) е специфична безвиновна деликтна отговорност на лицето, с чието искане е допуснато обезпечение, при което вследствие на наложената обезпечителна мярка са възникнали вреди за лицето, срещу което е допуснато обезпечението. Законодателят е регламентирал, че „ответникът може да иска от ищеца да му заплати причинените вследствие на обезпечението вреди”/. Разпоредбата на чл.403, ал. 1 от ГПК съдържа 3 самостоятелни хипотези, при които допуснатото обезпечение на иска представлява неоснователно засягане на правната сфера на ответника по иска, а именно: обезпеченият иск е отхвърлен като неоснователен; делото по обезпечения иск е прекратено; бъдещият иск не е предявен в дадения от съда на ищеца срок.
Нормата на чл.403, ал.1 от ГПК се явява специална спрямо състава на генералния деликт, уреден с нормата на чл.45, ал.1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), приложим и при причиняването на вреди във връзка с недобросъвестното или в разрез с добрите нрави упражняване на процесуалните права в гражданския процес, съгласно чл.3 от ГПК. Разширително тълкуване на специалната норма е недопустимо. Последното предопределя и извода, че макар и съгласно задължителните указания, дадени с т.6 от Тълкувателно решение № 6/14.03.14г. по т.д. № 6/13г. на ОСГТК на ВКС (в които се приема, че право на защита срещу обезпечението има всяко лице, чиято правна сфера е засегната от обезпечителната мярка), то при настоящата редакция на нормата на чл.403, ал.1 от ГПК, тази специфична безвиновна отговорност за вреди от обезпечението, не може да се реализира от лицето, което не е било ответник по обезпечения иск, но чиято вещ е била запорирана или възбранена без основание.
Тази публикация не представлява правно становище или правен съвет, свързан с конкретна ситуация или субект. За правна помощ по конкретен случай следва да бъде проведена правна консултация. В случай, че имате казус, свързан с допуснато обезпечение, то най-добре е да потърсите професионален съвет от адвокат.